Топлоизолация и изолация

Законът влиза в сила от 1.01.1998 г.(обн.ДВ,бр.124/1997 г.; изм. и доп.: бр.86/1999г., бр.64 и 92/2000 г., бр. 25 и 111/2001 г., бр18 и 114/2003 г.). С него се регламентират правата, задълженията и отговорностите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на страните в трудовия процес на всички нива: най-високото – държавата, минаващо през основната фигура – работодателя и стигащо до всеки участник в трудовата дейност, като се определя и рамката на изискванията към организацията на тази дейност.

Законът категорично изисква създаването във всяко предприятие на система за превантивност, обхващаща цялостната организация на работа, технологии, работни места и работно оборудване, и всички участници в трудовата дейност.

1. Общи изисквания за здравословни и безопасни условия на труд (чл.3-13   на ЗЗБУТ)

Съгл. чл. 3 осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд се извършва съобразно:

• естеството и характера на провежданата трудова дейност;
• изискванията за техническото, технологичното и социалното развитие;
• в зависимост от наличните професионални рискове и степента на тяхната изразеност.

Дейностите, свързани със здравословните и безопасни условия на труд обхващат производства, процеси, дейности, работни места, работно оборудване. Те се организират и осъществяват на всички етапи на реализиране на трудовата дейност: проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация, процес на експлоатация, реконструкция, модернизация, поддържане, профилактика, ремонт и процесите, свързани с извеждането от действие и ликвидация. Тяхното реализиране не може да бъде осъществено, ако не са елемент на единна политика и на създадена гъвкава организация за управление на съответната трудова дейност.

Два са принципите на основата на които са развити правните норми:

?        Изисквания, свързани с организирането и прякото управление на трудовата дейност (чл. 4 от ЗЗБУТ);

?        Изисквания, свързани с конкретни дейности за защита на хората при трудовата им дейност (чл. 5-13 от ЗЗБУТ).

Чл. 4 определя основните направления на действията, посредством които се осигуряват ЗБУТ. Той дава отговор на въпросите: какво трябва да разбираме под осигуряване на ЗБУТ и какви действия трябва да се предприемат, за да се гарантира осигуряването на тези условия. Текстът на този член определя осигуряването  на ЗБУТ като съвкупност от действия, които се организират и осъществяват постоянно и без прекъсване в процеса на работа. Тях законът нарича “вземане на мерки”. Те касаят следните основни направления:

?        предотвратяване на риска за живота и здравето; оценка на риска, който не може да бъде предотвратен; борба с риска при източника на възникването му;

?        приспособяване на условията на труд към индивида с цел намаляване и премахване на вредното им влияние върху неговото здраве;

?        въвеждане на техническия прогрес в технологичните процеси, машини и съоръжения;

?        замяна на опасните производства, работно оборудване, инструменти, вещества, суровини и материали с безопасни или с по-малко опасни;

?        прилагане на единна обща политика за превантивност, обхващаща технологията, работните места и организацията на работата, условията на труд и социалните взаимоотношения;

?        използване на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства;

?        предоставяне на работещите необходимата информация във връзка с осигуряването на ЗБУТ;

?        обозначаване на съществуващите опасности и източниците на вредни за здравето и безопасността фактори.

2. Изисквания за конкретни дейности и направления на работа

Регламентираните в този раздел на ЗЗБУТ изисквания определят и конкретизират задълженията за осигуряване на безопасност и здраве при работа.

2.1.   Инвестиционен процес – чл. 5-6 на ЗЗБУТ:

Всеки, който проектира строителни обекти и дейности, производства, конструкции, къртене, технологии и работно оборудване е длъжен да съобрази проекта с всички правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд.

В процеса на проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на обектите инвеститорът е отговорен и изисква спазването на правилата и нормите за ЗБУТ от проектанта и изпълнителя.

Основните участници в строителството са инвеститорът, проектантът и строителят – физически и юридически лица. Освен тях участници са и строителният предприемач, доставчикът, техническият ръководител и лицето, управляващо строителния надзор. Взаимоотношенията мужду участниците в строителството трябвя да бъдат уредени свободно в договора за реализиране на конкретния проект, в който следва да бъдат разграничени и конкретизирани задълженията им за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Въвеждането в експлоатация на нови, реконструирани или модернизирани обекти се допуска при доказано съответствие с изискванията за осигуряване на ЗБУТ. След приключването на строително-монтажните работи на строеж с производствено или непроизводствено предназначение, започва работата по доказване на съответствието с правилата, нормите и проектните решения в т.ч. и за БЗР, в резултат на което се издава разрешение за ползването на строежите.

Инвеститорът на строежа съставя досие, което съдържа:

1. Екзекутивна документация, отнасяща се до проектното осигуряване на безопасност и здраве при работа и документацията, доказваща съответствието на изпълненото строителство с изискванията на ЗЗБУТ;
2. Всички документи, отразяващи периодичните изпитания и измервания, установяващи ефективността на средствата за колективна защита – вентилационни, климатични и аспирационни уредби, заземителни и мълниезащитни системи и др.

2.2.   Работни места – чл. 7 на ЗЗБУТ

Работното място е мястото, където се предвижда извършването на работата или до което работещият има достъп във връзка с изпълняваната работа.

Работните места трябва да отговарят на минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, които се определят с наредба от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. “Минималните изисквания за осигуряване на ЗБУТ” са най-малките допустими изисквания за опазване на здравето на работещите и осигуряването на тяхната безопасност при работа. Работодателят може да реализира по-високи изисквания, с което да осъществи по-добро ниво на предпазване на работещите, но не и по-ниски от минималните изисквания.

На работните места се създават условия за опазване на здравето на работещите лица и осигуряване на безопасност като:

• работното място и работното оборудване се поддържат в техническа изправност, а всички неизправности, които могат да засегнат безопасността и здравето на работещите се отстраняват в най-кратък срок;
• работното място, работното оборудване и пътищата към тях се почистват редовно;
• защитното оборудване и средствата за колективна и лична защита се проверяват и поддържат в изправност;
• пътищата към аварийните изходи и самите изходи се поддържат свободни по всяко време и се означават съгласно установените норми;
• организацията на работа, размерите и подреждането на работното място се съобразяват с физиологичните и ергономичните изисквания за осигуряване на нормално протичане на работния процес и за отстраняване или намаляване на риска за здравето при изпълнение на трудовата дейност;
• технологични процеси и дейности с отделяне на прах, токсични и други вредни вещества, шум и вибрации над установената норма, наличие на йонизиращи лъчения, ИЧ радиация, ултравиолетово лъчение, лазери, електромагнитни полета, с прегряващ микроклимат, мокри процеси и др. се организират в отделни сгради или помещения при спазване на изискванията на съответните за вида дейност нормативни актове за осигуряване на ЗБУТ и пожарна безопасност;
• работното оборудване, работните места или др. места, които се използват във връзка с работата на открито, се устройват по начин, осигуряващ безопасността и опазване здравето на работещите.

2.3.   Работно оборудване – чл. 8 на  ЗЗБУТ

Работно оборудване е всяка машина, апарат, инструмент, инсталация, устройство, уредба или съоръжение, използвани при работа. Към него има следните изисквания:

• работното оборудване трябва да е подходящо за извършваната работа, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите;
• работно оборудване се избира съобразно специфичните условия и характеристики на работата с цел намаляване на съществуващите в предприятието рискове за здравето и опасностите, произтичащи от използването му;
• работното оборудване се предлага на пазара и/или се пуска в действие и използва само, ако отговаря на изискванията за ЗБУТ, установени с нормативни актове;
• работното оборудване се поддържа и своевременно ремонтира през целия период на използването му, включително и след извеждането му от експлоатация, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите;
• в случаите когата работното оборудване създава специфични рискове за здравето и безопасността на работещите, които не могат да бъдат отстранени, се ограничава броят на лицата, които го използват, Монтажът, демонтажът, подмяната, поддръжката и ремонтът на това оборудване се извършват само от правоспособни лица.

Този член от закона ясно определя задълженията на производителите на работно оборудване – всеки произвеждан вид да бъде с осигурени и надеждно заложени в него изисквания за безопасност при използване, съгласно техническите изисквания към продуктите. От друга страна, всеки потребител/купувач на работно оборудване трябва да познава законодателството, включително символите и формите, които са свързани с доказаното съответствие, за да могат да подберат и осигурят за експлоатация оборудването, което не създава рискове.

2.4.   Лични предпазни средства – чл. 10 на  ЗЗБУТ

“Лично предпазно средство” (ЛПС) е всяко приспособление (екипировка), проектирано да се носи или използва от работещия, за да го предпази от една или повече възможни опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност, както и всяко допълнение и принадлежност или специално работно облекло, проектирани за същата цел.

Лични предпазни средства се използват при работа с риск, който не може да се отстрани по друг начин. Те трябва да осигуряват защита срещу опасностите, да не са вредни за здравето и да не пречат на извършването на работата.

2.5.   Ръчно обработване на товари – чл. 11 на ЗЗБУТ

Ръчната работа с тежести и свързаните с нея увреждания на мускулно-скелетната система на човека са характерни за широк кръг дейности. Този проблем е широко разпространен и се отнася не само за дейностите пряко свързани с постоянно ръчно обработване на товари. Решаването на проблемите свързани с мускулно-скелетните увреждания са един от приоритетите в работата на Европейската комисия за БЗР.

Основните изисквания на Закона в тази област са в две направления:

?        за избягване на ръчно повдигане, поддържане и пренасяне на тежести да се използват подходящи технически средства и работно оборудване;

?        в случаи, когато ръчното повдигане, поддържане и пренасяне на тежести не може да се избегне, да се предприемат организационни мерки и се използват позходящи средства за намаляване на риска от злополуки и увреждане на здравето на работещите лица.

В обхвата на организационните мерки се включва и обучението на работещите за правилните действия при работа с товари и моделиране на култура за предпазване.

2.6.   Работа с нервно-психическо натоварване – чл. 12 наЗЗБУТ

При работа с високо нервно-психическо натоварване, наложен ритъм, монотонност и принудителна работна поза и при сменна работа се въвеждат физиологични режими на труд и почивка, които спомагат за запазване на здравето и работоспособността на работещите лица.

Тази област за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е с много широк обхват и приложимост във всички икономически дейности. Нервно-психичното натоварване, наложеният ритъм, монотонността и др. фактори са свързани с понятието “стрес при работа”. Професионалният стрес е дисбаланс между комплексните условия на труд и трудовото натоварване от една страна и от друга, индивидуалните възможности на лицето да изпълнява трудовата си дейност. Той е реакция на човека, подложен на прекомерно натоварване и напрежение. Стресът не е заболяване, но ако той е силно изразен и човекът е подложен продължително време на неговото въздействие, може да доведе до психически и физически увреждания – депресии, нервни разстройство, заболявания на сърдечно-съдовата система и др. Работата по овладяването на тези проблеми е подчинена на създаване на ред, на правилно разпределение на функциите и отговорностите в трудовия процес, на организацията на работата в предприятието и на общите принципи за профилактика. Когато се определят направленията за работа и се анализират условията на труд на работното място, следва да не бъдат пренебрегвани и въпросите свързани с психологическия тормоз на работното място (мобинг).

Свързаният с работата стрес се превръща в сериозен проблем за професионалното здравеопазване и е причина за намаляване на производителността и за икономически загуби. Съществуват много възможности, които могат да бъдат взети под внимание при определяне на подходите за превенция при всеки отделен стресорен фактор. В законодателствата на страните от ЕО, които имат закон за професионалното здраве и специално за превенция на стреса (напр. Великобритания, Холандия, Швеция), стресът се категоризира като увреждане, причинено от небрежност на работодателя, когато са налице здравни оплаквания и нарушения, свързани с работното място, които са предвидими и са могли да бъдат избегнати.

2.7.   Работа с опасни вещества и материали – чл. 13 на ЗЗБУТ

Опасни са тези вещества, които поради особените си химични и физични свойства, обуславящи тяхната реактивност и токсичност, могат по пряк или косвен начин да увреждат човешкото здраве. В световната практика са въведени класификатори за тези вещества.

Безопасното производство, използването и съхранението на химични вещества и препарати се урежда със Закона за защита от вредното въздействие на химични вещества, препарати и продукти и свързаните с него подзаконови актове. Той регламентира широк кръг конкретни изисквания, свързани с осигуряването на безопасност и здраве при упортреба, които работодателят трябва да изпълни.

Конкретните изисквания за различните видове химически и др. вещества са регламентирани и в съответните правилници по безопасност на труда. От особена важност е работещите да бъдат запознати и обучени с нормите и изискванията за безопасност при работа с опасни вещества, със знаците и символите за опасност, поставени върху етикетите на опаковката им  и какви ограничения и изисквания трябва да се спазват в тази област. Осигуряването на необходимите лични предпазни средства и осъществяването на контрол за тяхното използване е основно задължение на работодателя.

Производителите, вносителите и дистрибуторите, пускащи на пазара опасни за здравето вещества и материали, трябва да осигурят изискваната маркировка и информационен лист за безопасност.

3. Задължения и организация за осигуряване на ЗБУТ

Основен принцип на ЗЗБУТ е, че  задълженията за създаване на ЗБУТ са разпределени между държавата, работодателите и работещите.

3.1.  Задължения на държавата

Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда е важно задължение на държавата (чл. 35-43 на ЗЗБУТ), което се изпълнява от определени държавни органи на изпълнителната власт (министрите, ръководителите на други ведомства, като държавни агенции, изпълнителни агенции и др.) и на местното самоуправление (общински съвети, кметове).

Задълженията на държавата относно осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд се свеждат до:

?        Определяне на държавната политика – чл. 35-36. Това е правомощие на Министерския съвет, което се упражнява чрез издаване на нормативни актове, приемане на национални програми и др.

?        Осъществяване на държавната политика (чл. 36-38) – правомощие на министрите, ръководителите на други ведомства и органите на местното самоуправление. Тези органи провеждат държавната политика по здраве и безопасност чрез издаване на ведомствени нормативни документи, отпускане на финансови средства, осъществяване на проекти, внос на апаратура, контрол върху условията на труд и т.н.

В гл. ІV на ЗЗБУТ са възложени редица конкретни задължения по-специално  на министъра на труда и социалната политика и на министъра на здравеопазването.

Съвременна политика и съвременна система за управление на БЗР се осъществява с действено, активно и непосредствено участие на социалните партньори. В  закона е посочено, че политиката за осигуряване на БЗР се определя и осъществява на основата на постоянни консултации и сътрудничество в рамките на структурите за тристранно сътрудничество на национално, отраслово и регионално равнище. Създаден е специализиран постоянен орган за координация, консултации и сътрудничество при формирането и осъществяването на държавната политика по условия на труд – Национален съвет по условия на труд (чл. 39-40 ЗЗБУТ), както и отраслови, браншови и регионални (местни) съвети по условия на труд (чл. 41-43 ЗЗБУТ).

За финансиране на дейностите и мероприятията за подобряване на условията  на труд е създаден фонд “Условия на труд” към МТСП, управляван с участието на всички социални партньори. Неговата правна уредба се съдържа в чл. 44-50 ЗЗБУТ и Наредба № 2 от 1998 г. за управление на фонд “Условия на труд”. Контролът по набирането и изразходването на средствата от фонд “Условия на труд” се осъществява от Сметната палата и от Главно управление “ДФК” при МФ.

3.2.  Задължения и отговорности на работодателя

Отговорностите и задълженията на работодателя по осигуряване на БЗР са регламентирани в гл. 3 на ЗЗБУТ и са съобразени с изискванията на конвенциите на МОТ и аналогичните директиви на ЕС. Работодателят носи най-високата отговорност по цялата верига от изисквания за осигуряване на здраве и безопасност. Той е длъжен да приложи на практика нормативните изисквания, като може да създаде и поддържа условия на труд, които са и по-добри от нормативно установените. Съгл. чл. 275, ал.1 КТ работодателят е длъжен да осигурява такива условия на труд, при които “опасностите за живота или здравето на работещия да бъдат отстранени, ограничени или намалени”, т.е. предвидена е различна степен на предотвратяване на неблагоприятното въздействие на условията на труда, когато има непреодолими или естествени за дадена дейност вредности, които се отразяват върху участниците в трудовия процес

Основните задължения на работодателя, подчинени на принципа на превантивността, за осигуряване на здраве и безопасност за наетите от него работници и служители, основно формулирани в глава трета на ЗЗБУТ, са:

1. Да предприема необходимите мерки за безопасността и опазване здравето на работниците, включително профилактика на професионалните рискове, предоставяне на информация и обучение, както и осигуряване на необходимата организация и средства.
2. При откриване на предприятие, както и при промяна на дейността и технологиите му, декларира в 30-дневен срок от началната дата на настъпване на събитието в съответната дирекция “Областна инспекция по труда” местонахождението, вида и характера на производствената дейност, броя на работниците, условията на труд, рисковите фактори и взетите мерки, които гарантират недопускане на аварии, професионални увреждания  и злополуки (чл. 15 ЗЗБУТ).

(Декларацията е обнародвана в ДВ бр. 35/1998 г. В нея се посочват данни за адреса на фирмата, данъчния й номер и регистрацията й по БУЛСТАТ. Работодателят трябва да направи преценка, кои от елементите на условията на труд са налице в декларираната дейност. Когато съответния елемент е в нарушение на установените норми се отбелязва в графа “неспазени норми”. Отбелязват се и рисковите фактори, свързани с осъществяваната дейност и с  работната среда, както и предприетите мерки за осигуряване на ЗБУТ по отношение на: определеното длъжностно лице – специалиста по БЗР; създадената организация за оценка на състоянието; профилактиката и поддържането на работното оборудване и технологиите в съответствие с нормите и изискванията за БЗР; привеждане на условията на труд, които са с наднормени стойности, в съответствие с нормите.)

1. Мерките за осигуряване на здраве и безопасност да се прилагат на основата на общите принципи на профилактиката съгласно чл.4.
2. Да оценява рисковете за безопасността и здравето на работниците на работните места, при избора на работно оборудване, технологии и използване на химични вещества или препарати. Методите на работа и производство, както и профилактичните мерки, прилагани от работодателя трябва:

• да осигуряват подобряване нивото на защита на работниците;
• да бъдат интегрирани с всички дейности в предприятието и на всички йерархични нива;

1. Планирането и въвеждането на нови технологии да става след обсъждане с работниците и/или техните представители по отношение на последиците от избора на оборудването, условията на труда и работната среда, с оглед тяхната безопасност и здраве.
2. До места със специфична или сериозна  опасност да се допускат само работници, които са подходящо обучени и инструктирани.
3. Когато няколко предприятия използват  едно работно място, работодателите трябва да си сътрудничат за прилагане на мерките за безопасност, здраве и трудова хигиена, и отчитайки естеството на дейността да координират своите действия по въпросите на защитата и профилактиката на професионалните рискове, да се иформират взаимно и да информират работниците си по отношение на тези рискове.
4. Когато възлага задачи на работника, да отчита неговите възможности във връзка със здравето и безопасността му. Да осигурява здравно наблюдение на работниците в съответствие с рисковете за здравето и безопасността им.
5. Да предприема мерки за осигуряване на първа помощ, противопожарна охрана (ППО) и евакуация на работещите в съответствие с естеството на дейностите и размера на предприятието, като урежда всички необходими контакти с външни служби. Мерките и правилата за осигуряване на първа и спешна медицинска помощ, в случаи на аварии и ППО се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, министъра на здравеопазването и председателя на Държавна агенция “Гражданска защита” (изм. ДВ, бр. 18/2003 г.)

10.  При никакви обстоятелства мерките свързани с безопасността, хигиената и здравето при работа не трябва да въвличат работниците във финансови разходи.

11.  Да осигурява адекватно обучение по безопасна работа на всеки работник при постъпването му на работа, при преместване на друго работно място или промяна на професията му, при въвеждане на ново оборудване или промени в оборудването и/или технологията, в съответствие със спецификата на всяко работно място и професия.

12.  Задължително да установява, разследва и регистрира всяка станала трудова злополука и известните му случаи на професионални заболявания по ред и начин, определени с отделен закон.

13.  За организиране на изпълнението на дейности, свързани със защитата и профилактиката на професионалните рискове, работодателят в зависимост от обема на дейността, естеството на работата и характера на професионалния риск, да назначава или определя едно или повече длъжностни лица от предприятието с подходящо образование и квалификация или да създава специализирана служба за организиране на дейностите по осигуряване на здраве и безопасност. Ако е необходимо, да привлича компетентни външни специалисти и организации, в т.ч. и служби по трудова медицина (чл. 24 ЗЗБУТ). Функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика. На нейна основа работодателят регламентира функциите и задачите им съобразно конкретните условия.

14.  Да осигурява обслужване на своите работници и служители от служба по трудова медицина (СТМ), създадена самостоятелно, в съдружие или от други юридически лица (чл.25 ЗЗБУТ).

15.  Да се консултира с работещите или с техните представители и организации, като създава възможност за участието им при:

• определянето на работниците или служителите, които ще извършват дейности по осигуряването на ЗБУТ, първа помощ, борба с пожарите и авариите, както и при планирането и организацията на тяхното обучение;
• обсъждането и приемането на всички мерки, които се отнасят до тяхното здраве и безопасност;

16.  Да изисква мотивирани мнения на синдикалните представители. На равнище предприятие социалният диалог в областта на БЗР е двустранен – Комитет или група по условия на труда (КУТ/ГУТ) – чл. 27-32 ЗЗБУТ.

Задълженията на работодателя да осигурява здравословни и безопасни условия на труд е задължение не само към работника или служителя, т.е. то няма само частноправен характер. Поради високата ценност на закриляните интереси – живота и здравето на работещите, то има и публичен характер – спрямо държавата. За неговото нарушаване се носи административнонаказателна отговорност, а в някои случаи – наказателна отговорност.

3.3.  Задължения на работещите за спазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд

Съгласно изискванията на ЗЗБУТ работниците и служителите имат редица права, отнасящи се до ЗБУТ, които се реализират чрез съответните задължения на работодателя. Това са най-вече правото им да работят в безопасни условия на труд, да бъдат информирани за опасностите и правото им на отказ да извършват дадена работа в случай на непосредствена опасност. Работническото участие в осигуряването на БЗР може да бъде пряко или косвено стимулирано и реализирано посредством комитетите и групите по условия на труд и синдикалните организации.

Задълженията на работниците и служителите се определят от чл. 33 и 34 на ЗЗБУТ. Основно задължение на всеки работник е да не бъде пасивен участник в осигуряването на БЗР, а да се грижи както за собственото си здраве  и безопасност, така и за безопасността и здравето на други лица, пряко засегнати от неговата дейност. Той трябва да извършва дадена работа само съобразно своята квалификация и дадените му от работодателя инструкции за осигуряване на неговата защита от опасните и вредни производствени фактори.

В чл. 34 на ЗЗБУТ са конкретизирани задълженията на работниците за правилното използване на производственото оборудване, материалите, транспортните средства, сградите и съоръженията, както и предоставените им ЛПС и средствата за колективна защита. Изпълнението на тези задължения е като първа стъпка за осигуряване на БЗР. От работника се изисква и да формира мислене и поведение за действие, като: предварително обмисля задачата, която ще изпълнява, на основата на необходимите за това знания и квалификация; внимателно и отговорно да подхожда към нейното изпълнение; да обменя с ръководители и колеги необходимата за осигуряване на безопасността информация и т.н. Това практически означава в характера на работника да се изгражда съзнателно отношение към безопасността на труда – явление, наричано в САЩ и западноевропейските страни култура на безопасност.

Редица проблеми в трудовия процес е възможно да бъдат оценени само при прякото и интензивно участие на работниците – например стресът. Съществува разлика между работата, така както е описана в работната инструкция и така както в действителност се извършва, в резултат от отклонения, свързани с външни елементи (шум от кърти чисти извозва, климат, осветление, време от деня, организация на работа и т.н.). Тези отклонения водят до промени във физическото и психическото състояние на работниците, които трябва да адаптират своето поведение в зависимост от променящите се обстоятелства. По тази причина оценката на риска трябва да включва и оценка на адаптивното поведение на работещите. Сътрудничеството с работниците в тези случаи е незаменимо. Същото важи при обозначаване на опасностите, свързани с работното място и трудовите дейности, с оценка на експозицията на неблагоприятни окръжаващи условия и т.н., тъй като е основано на познанията на работещите за производствените процеси, задачи и проблеми. Редица проблеми, с които работниците се сблъскват ежедневно, могат да останат незабелязани отвън.

Активното участие на работещите в осигуряване на БЗР е необходимо да бъде осъществявано по цялата верига на дейността –  от идентифициране на опасностите и оценката на риска до разработването на мерките за безопасност и тяхното поддържане. Този принцип е заложен в конвенциите на МОТ и директивите на ЕС и определя, че активното участие на работещите оказва положително въздействие, както на качеството и ефективността на мерките за безопасност, така и на мотивацията за безопасно извършване на работата. При това работниците вече са и икономически обвързани. Съгласно Кодекса за социално осигуряване част от личните осигуровки на работещите, постъпват във фонд “Трудови злополуки и професионални болести”. Съгласно промяната в Кодекса работодателят трябва да прави 4 осигуровки за всеки работник: за пенсия, здраве, злополука и безработица. От 2005 г. осигурителните вноски за трудова злополука и професионална болест ще са в зависимост от риска в предприятието. При по-висока степен на риск ще се увеличават и осигурителните вноски. Ще бъде въведена 4-степенна схема на риск. Това е т.нар. “икономическа преса” за предприятията, тъй като осигуровките ще се плащат от “Фонд работна заплата”, т.е. по-висок риск – по-голями вноски – по-малък фонд работна заплата.

4. Контрол по спазване на законодателството

Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности по здраве и безопасност при работа упражнява Министерството на труда и социалната политика и се осъществява от Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” (ИА ГИТ) чрез нейните структури (чл. 36,54 и 55 от ЗЗБУТ).

Правомощията на контролен орган по труда се упражняват от директорите на областните инспекции по труда и лицата, назначени на експертна длъжност “инспектор по труда”.

Контролът, извършван от  Изпълнителната агенция, се характеризира с това, че е:

• контрол за спазване на цялото законодателство по ЗБУТ, независимо от това в кой нормативен акт се уреждат изискванията, за кои конкретни задължения става въпрос и т.н.;
• контрол по спазване на законодателството във всички отрасли, дейности и производства, където се полага труд по трудови правоотношения, независимо от техния вид, форма на собственост и организация;
• външноведомствен контрол, тъй като се извършва от органи, които не са включени в състава или в организацията на проверяваните обекти, работодатели и т.н.;
• интегриран контрол, т.е. инспекторите по труда проверяват спазването на изискванията за техническа безопасност, хигиена на труда, трудови правоотношения и трудова заетост.

Контролът следва да бъде превантивен или да изпреварва събитията. При проверките инспекторите сравняват фактическите обстоятелства, с това което правната уредба предвижда, и правят съответната оценка за степента на спазване на законодателството дори и при къртене на беон и тухла. При реализиране на контролните си функции  служителите на ИА ГИТ имат право да налагат определени принудителни административни мерки и административни наказания.

Освен държавен в предприятията се извършва и вътрешноведомствен контрол от контролни органи към работодателя или по реда на социалното сътрудничество. За да се изгради вътрешноведомствен контрол в предприятието е необходимо:

1. Да се определи длъжностно лице, на което да се възложи организирането и изпълнението на дейността, свързана със защитата и профилактиката на рисковете.
2. На длъжностните лица на различните нива на управление да се включат като задължение контролни функции.
3. Да се определят ясно формите на контрол и начините за комуникация.
4. Да се определят видовете и периодичността на измерванията за състоянието на условията на труд.
5. Да се създадат условия за информиране на персонала за резултатите от контрола.

Накратко казано, характерното за контрола по спазване изискванията на трудовото законодателство е:

?        задължение на държавата е да създаде независима администрация, която да извършва висококвалифициран, безпристрастен и обективен контрол;

?        задължение на работодателя е да осигури ефективен фирмен контрол за извършване на работа, без риск за човешкото здраве и по безопасен начин;

?        право на синдикалните организации е да сигнализират контролните органи за нарушения по трудовото законодателство, както и да искат административно наказание на виновните лица.

5.   Гражданска и наказателна отговорност

Правилата за здравословни и безопасни условия на труд са важна част от правната уредба на трудовите отношения. При нарушаване на тези правила правонарушителите носят дисциплинарна, имуществена, административно-наказателна и наказателна отговорност.

Спазването на правилата за ЗБУТ е  задължение на работника или служителя, съгл. чл. 126, т.6 на Кодекса на труда (КТ), и  е елемент от задължението му да спазва трудовата дисциплина, за виновното неизпълнение на която носи дисциплинарна  отговорност (чл.186, изр.1 КТ). Субект на дисциплинарна отговорност може да бъде само работникът или служителят, защото само той е подчинен на определената в предприятието трудова дисциплина. Предпоставките за налагане на дисциплинарна отговорност са:

?        нарушение на трудовата дисциплина в резултат на действие (работа с машина, без да се познават правилата за работа с  нея) или бездействие (на работното място не се употребяват лични предпазни средства, противоотрова и др.);

?        вина в резултат на непрадпазливост (небрежност) или умисъл;

Правната уредба на имуществената отговорност на работодателя при увреждане на живота или здравето на работника или служителя се съдържа в чл. 200-202 КТ и чл. 55-56 КСО. Имуществената отговорност на работодателя се състои в задължението му да изплати обещетение на работника или служителя в случай на увреждане на неговия живот или здраве в резултат на трудова злополука или професионална болест, независимо от това има ли конкретна вина. Законодателят цели не да санкционира работодателя, а да му възложи част от неблагоприятните последици, т.е. тук не става въпрос за същинска имуществена отговорност, а за възлагане на последиците от един риск. Работодателят не поема изцяло последиците от увреждане на живота и здравето на работника или служителя – част от тях се поемат от общественото осигуряване, и разбира се, част остават за претърпелия увреждането работник или служител, неговото семейство, наследниците му.

В глава ХІХ, раздел ІІ на КТ и в специалните закони (напр. чл.99 ЗНЗ и др.) се съдържа правната уредба на административнонаказателната отговорност на ЗБУТ. Основание за такава отговорност е административното нарушение на правната уредба относно ЗБУТ. Субект на отговорността може да бъде всяко административнонаказателно отговорно лице, всеки нарушител, който има задължение по ЗБУТ. Административно наказание може да бъде наложено на държавен орган, на работодателя, на работник или служител. По-голямо наказание се налага на работодателя и на длъжностните лица, които имат задължения да осигурят ЗБУТ, отколкото на работника или служителя,  който е длъжен да спазва тези условия. Административните нарушения  може да са резултат от:

?        нарушаване на правилата за ЗБУТ (чл. 413 КТ) – може да се изрази чрез действие или бездействие;

?        възпрепятстване на дейността на контролен орган (чл. 415 КТ) – неизпълнение на задължително предписание или създаване  пречки на контролен орган.

Установяване на нарушението се осъществява чрез съставяне на акт, а налагането на административното наказание с издаване на наказателно постановление (чл.416, ал. 2-4 КТ) и е от компетентността на по-горестоящия спрямо актосъставителя орган. То е глоба.

Наказателната отговорност е най-тежкият вид юридическа отговорност, която законът предвижда за правонарушения на правилата за ЗБУТ, представляващи престъпления. Според чл. 9, ал. 1 НК “престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо”. Става дума за изключително тежки правонарушения, които са общественоопасни по своите последици и резултат.

Нарушенията на правилата за ЗБУТ, които представляват престъпления, са установени в НК като отделни престъпни състави, за които е предвидено съответно наказание. Такива престъпления са предвидени в чл. 123, чл. 134 и чл. 136 НК  и това са престъпления против личността:

Деянието се определя като “злепоставяне”, когато се извършва нарушение (от действие или бездействие) на конкретно правило или правила от правната уредба по ЗБУТ и то трябва да не е просто нарушение, но и да създава опастност за живота и здравето на трудещите се. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Наказанието е лишаване от свобода, а когато е извършено по непредпазливост – поправителен труд;

Престъплението се изразява в причиняване на смърт, тежка или средна телесна повреда в резултат от неспазване на правилата за ЗБУТ  поради незнание или немарливо изпълнение на дейност, преставляваща източник на повишена опасност. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице, включително работник, служител или работодател. Наказанието е лишаване от свобода и то се завишава, ако деецът е бил в нетрезво състояние. Наказателната отговорност се налага с осъдителна присъда от наказателен съд. Тя може да се наложи едновременно с дисциплинарна и имуществена отговорност.

ІІІ.   УПРАВЛЕНИЕ НА БЕЗОПАСНОСТТА И ЗДРАВЕТО ПРИ РАБОТА

Съвременната философия за същността на дейността за осигуряване на                                                                                           безопасност и здраве при работа е, че тя е икономическа категория, т.е. тя е бизнес и трябва да се разглежда като такава. Тази дейност не е самоцел, а елемент на една съвременна политика към ефективен бизнес, изискваща и съответната организация за интегриране на дейността по осигуряване на безопасност и здраве на работещите с основната програма и бизнес организацията на фирмата. Тази задача може да се формулира и по друг начин – вграждане на елементите, свързани с безопасността и здравето, във всяка дейност и направление на бизнеса. Така поставена, превантивната работа става ресурс за извършване на основната дейност, а не просто товар, който обременява системата за управление на организацията.

Международната организация по труда и Европейският съюз създават механизми, инструментариум и условия за въвеждане на единство в етапите и формите за ефективно управление на безопасността и здравето при работа. Създадени са различни стандарти, методики и системи за управление, които позволяват                                               включването на дейността по здраве и безопасност във фирмената политика на предприятието. Различните модели, методически указания, стандарти и т.нар. “Кодекси на добра практика” нямат задължителен характер. Те по-скоро са препоръки и база за постигане на по-добро ниво на превенция с измерими резултати по отношение на:

• намаляване на риска от професионални болести и трудови злополуки и на свързаните с тях парични загуби и трудозагуби;
• подобряване на фирмения имидж посредством повишаване конкуренто-                                                      способността и качеството на труда, чийто елемент са условията на труда;
• осъществяване на творчески и професионално насочен социален диалог.

Стратегията на МОТ и новата стратегия на Комисията към ЕС за периода до 2006г. са насочени към цялостен глобален подход за подобряване на качеството на дейността по БЗР чрез въвеждане на съвременни системи за управление на БЗР на национално ниво и на ниво предприятие. Отчитайки значението на тази задача, МОТ и ЕС насочват усилията си към създаване на условия и въвеждане на единство в етапите и подходите за ефективно управление на безопасността и здравето.

Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването препоръчват на работодателите, с активното участие на работещите и комитетите по условия на труд, на базата на методическите указания на МОТ ( ILO-OSH 2001), да разработят и внедрят своя, адаптирана към характера на дейността, система за управление на безопасността и здравето при работа (СУБЗР), като неразделна част от управлението на предприятията. Потребността и ползата от въвеждането на СУБЗР във фирмата  е продиктувана и  от сложността и спецификата на дейностите за осигуряване на  БЗР, поради мултидисциплинарността на решенията (технически, организационни, икономически, медицински, социални и др.) и широкия обхват на въздействие на тези решения, касаещи всички елементи на производствената среда.

1.   Същност на управлението на безопасността и здравето

Физическият модел на една фирма представлява съвкупност от персонал, обединен под ръководството на управленски органи, с обща цел и ползващ съответно технически средства, технологии, материали и продукти, енергия и други ресурси за създаване, посредством производствения процес, на нови продукти или услуги.

Съгласно този модел, фирмата може да се разглежда като съставена от две системи – управлявана (обект на управление) и управляваща (субект на управление), свързани помежду си с прави и обратни информационни връзки (фиг.1). Процесът на управление е целенасоченото въздействие на управляващата система върху управляваната система и включва оперативно управление (регулиране) и проспективно управление, свързано с моделиране на бъдещото състояние на обекта на управление.

Съществува и информационен кръг, който отразява информацията отнасяща се до адекватността и ефективността на управляващата система по отношение на управляваната система и околната среда, на основата на която при необходимост се взимат решения за усъвършенстване на самата управляваща система.

Фиг. 1* – Информационен модел на управление на фирма

Управлението на фирмата е организационна система, т.е. субектът и обектът на управление са длъжностни лица, изпълняващи съответни дейности, свързани с управлението на елементите на системата. В този смисъл субектът представлява съвкупност от равнища и звена на управление. Управляващата система разработва и осъществява управленски въздействия, обхващащи всички дейности, изпълнявани в  управляваната система, както и такива, отнасящи се до собствената й организация и ефективност с оглед постигане целите в  политиката на фирмата.

За изпълнение на своите функции, управляващата система ползва информацията на входа и изхода на системата. Управлението се осъществява чрез обмена на информация между обекта и субекта на управление, като потоците информация отразяват актуалното състояние и поведение на обекта на управление  и процеса на изпълнение на съответните управленски решения. Това е информация за: оперативното изпълнение на процесите и управленските решения; текущо възникнали проблеми и идеи за подобрения; проявата на смущения (СМ₁) в системата за управление и (СМ₂) в управляваната система ( примерно – трудови злополуки, аварии, инциденти и т.н.); както и информация за взаимодействието на фирмената система с околната среда и за функционирането на самата управляваща система.

Обект на управление в разглежданата система е практическата дейност на фирмата, представена  с вход, главни структурни елементи и изход.

Входът на системата представлява актуалната информация за ресурсите, необходими за осъществяването на производството:

?        оборудване (основно и спомагателно), машини, инсталации, сгради, складове;

?        материали – суровини, заготовки, сглобени възли и др.;

?        енергийни ресурси – ел.енергия, горива и др. видове енергийно захранване;

?        трудови ресурси;

?        информационни ресурси и ноу-хау;

?        финансови ресурси.

Главните структурни елементи (подсистеми) на управляваната система се формират също на основата на ресурсите:

?        техническа подсистема – обхваща производственото оборудване като ресурс;

?        технологична подсистема – представлява единството на материалните, информационните и енергийните ресурси. Нейните елементи са отделните процеси и операции, които се реализират посредством съответното оборудване и са подредени в съответствие с правила и норми в зависимост от организацията на производствения процес;

?        подсистема на съвместния труд – съвкупността на всички форми на труд. Нейните елементи са хората, които с труда си и приложението на технологията осигуряват ефективността на производството;

?        икономическа подсистема – обхваща икономическите процеси, протичащи в производството.

Изходът на управляваната система се характеризира с показателите и параметрите на продукцията или услугите.

Управлението на БЗР се осъществява на същата принципна основа, както управлението на дадено производство, а особеностите са свързани с “обекта на управление” и “изхода” на системата, характеризиращ резултатите от тази специфична дейност.

За характеризирането на обекта се изхожда от съдържанието на термина “осигуряване на безопасност и здраве при работа” като съвкупност от планирани и осъществени мерки и средства, които дават достатъчна увереност, че са изпълнени законовите норми и изисквания за безопасност, приемани като най-ниско ниво на защита. Мерки се характеризират по обхват и вид.

Мерките за безопасност и здраве при работа обхващат:

• защита от опасностите, пораждани от използването на техниката, технологиите, организацията на труда и от самия персонал;
• всички режими на работа на производствената система;
• всички етапи на жизнения цикъл на производствената система: проектиране и конструиране, строителство, монтаж, експлоатация, закриване, ликвидиране.

По вид, мерките за осигуряване на БЗР се класифицират по начина на защита от опасностите, което определя и осигуреното от тях ниво на защита , а именно:

• първични мерки – интегрално свързани с функционирането на техниката и технологията още в етапа на проектиране, за отстраняване или намаляването на риска до безопасни нива. Това е т.нар. “вградена” или “присъща “ безопасност;
• вторични мерки – за отстраняване или намаляване на риска, неовладян с конструкцията на техниката или технологията, чрез предприемане на допълнителни технически мерки за безопасност, които да предпазят персонала от пряк контакт с опасността или намалят нейното опасно въздействие;
• организационни мерки – да спрат въздействието на опасния фактор върху човека чрез обучение и инструктаж, разделение на труда, осъществяване на координация вътре в работния екип и със съседите, както и осигуряване на необходимите за безопасността комуникации;
• лични предпазни средства – да предпазят работника от един или повече опасни фактора;
• активно предпазно поведение – определя поведението на работника и реда за изпълнение  на видовете работи, свързани с възможни опасности, които реално съществуват и не са отстранени чрез някои от посочените по-горе видове мерки;
• компенсаторни мерки – прилагат се при работа в опасна за здравето и безопасността среда, когато предходните мерки са изчерпани (профилактична храна, допълнително заплащане, намалено работно време, удължен платен годишен отпуск);
• медико-профилактична защита от вредните условия на труд или т.нар. промоция на здравето и санитарно-битово обслужване на персонала.

Представената класификация на мерките по вид представлява и тяхната йерархия по отношение ефективността на защитата на персонала от рисковете в производствената дейност. Мерките за безопасност и средствата за тяхното реализиране могат да се разглеждат като една система за защита.

Системата за защита се дефинира като функционално обособена съвкупност от персонал, техника и практическа дейност, специално пригодена към производствената система и представляваща нейна интегрална част, с цел осигуряване на БЗР. Ефективното функциониране на системата за защита и съответно осигуряването на БЗР се осъществява от редица оперативни дейности, свързани с изграждането, настройването, експлоатацията, поддържането и подобряването на отделните елементи на системата – техника, организация и персонал. В аспекта на управление на БЗР именно тези дейности представляват обекта на управление.

В Приложение 2 е представен класификатор на дейностите, обект на управление от системата за безопасност, т.е. практическата дейност на фирмата за осигуряване на здраве  и безопасност, която обхваща:

• осигуряване на безопасност и здраве при режим на нормална експлоатация на производствената система без значителни отклонения, водещи до опасни събития и разстройване на производството;
• осигуряване на безопасност чрез мерките за предотвратяване на аварии, застрашаващи живота и здравето на персонала и предприемане на мерки за защита и ликвидиране на отрицателните последици от авариите;
• обучение, квалификация и възпитание на персонала за безопасно изпълнение на видовете работи.

Класификаторът обхваща всички аспекти на понятието БЗР и е приложим за всички фирми, независимо от предмета на дейност и числения състав. Според конкретната дейност, някои позиции ще са по-актуални от други, а трети би могло да не намерят приложение. Класификаторът може да послужи като основа за структуриране на дейностите по безопасност и здраве, за изработването на фирмената политика, за планиране на мерките за защита, за осъществяване на контрола и за други цели.

Субект на управление в системата за управление на БЗР със съответните отговорности са всички длъжностни лица от линейното и функционално ръководство на фирмата, както и специфичните структури – комитетите и групите по условия на труд (КУТ и ГУТ). Възлово място в субекта на  управление заемат отделът, службата или специалистите по безопасност на труда, т.нар. “органи по безопасност и здраве при работа”. В рамките на субекта на управление трябва да се осигури тясно взаимодействие на ръководството на фирмата с ръководството на дейностите по БЗР, което от своя страна да работи в тясно сътрудничество с органите на медицинското обслужване, борбата с промишлените аварии и опазването на околната среда.

Крайният резултат, “изхода” от функционирането на системата за защита и съответно нейното управление, представлява нивото на риска за БЗР. Това ниво е и мярката за оценяване ефективността на управлението на безопасността и здравето във фирмата.

Спецификата на дейностите по осигуряване на БЗР определят нова област на фирмено управление – управление на безопасността и здравето при работа, за чиято реализиция е необходимо да се изгради функционално обособена система за управление на безопасността и здравето при работа (СУБЗР).

2. Система за управление на безопасността и здравето при работа

В началото на 2003 г. МТСП и МЗ представиха за ползване предложените от МОТ методически указания за системи за управление на БЗР (ILO-OSH 2001). Те нямат задължителен характер, а са по-скоро практически указания, които могат да послужат като модел за изграждане на фирмена СУБЗР с цел изпълнение на задълженията  по осигуряване на здраве и безопасност и за извличане на максимална полза от тях чрез включването им във фирмената политика. В основата им е заложено убеждението, че доброто управление на труда, основано на самонаблюдение, самооценка и подходящи мерки за подобряване, спомага във висока степен за намаляване на риска на работното място. Подобно управление може да бъде по-ефективно от простото спазване на отделните законови изисквания. Счита се, че ако СУБЗР е направена добре, това е равно на саморегулираща се система за управление, която гарантира развитие на фирмата по спирала.

Според Указанията и препоръките на МОТ всяко предприятие, независимо от своя размер и вид производствена дейност, трябва да създаде своя собствена система за управление на дейностите по здраве и безопасност. Особено важно е създаването на система за управление в малките предприятия. Тя трябва да бъде обект на контрол от страна на контролните органи  на държавата, както и обект за оказване на помощ и съдействие от страна на Службите по трудова медицина. Това означава осигуряване на обучение по системата за управление на дейностите по здраве и безопасност за всички специалисти, както във фирмата, така и за контролните органи и службите по безопасност и трудова медицина, които ще оказват съдействие на работодателите.

Управлението на БЗР във фирмата е специфична дейност и представлява съвкупност от всички общи функции на управлението, които определят политиката за БЗР, целите и отговорностите на отделните звена и длъжностните лица, както и тяхното осъществяване посредством:

?        планиране на безопасността и здравето при работа (БЗР);

?        оперативни дейности и методи за изпълнение на изискванията за БЗР –    осъществяване, поддържане и усъвършенстване на системата за защита;

?        всички системно осъществявани дейности за контрол и доказване, че се изпълняват изискванията за БЗР (контрол, одит, прегледи и др.)

?        дейностите във фирмата за по-нататъшно повишаване на резултатността (нивото на БЗР) и ефикасността (съотношението “цена-полза”) на дейностите и средствата (елементите на системата за защита), необходими за реализиране на политиката за БЗР.

Спазването на изискванията за БЗР в съответствие със законите и разпоредбите на страната са задължение и отговорност на работодателя. Той трябвя да има водеща роля при осъществяване на дейностите по БЗР в организацията и да направи необходимото за създаване на СУБЗР. Съгласно методичните указания СУБЗР се осъществява посредством и в рамките на системата за управление, като се дефинира като функционално обособена част (подсистема) на общата управленска система на фирмата. Тя представлява съвкупност от елементи – организационна структура, отговорности, методи, процедури, процеси и необходими ресурси, които си взаимодействат по организиран начин, с цел разработване, прилагане и осъществяване на политика на фирмата по БЗР. Главните сектори и техните основни елементи в системата за управление на дейностите по здраве и безопасност във фирмата са показани фиг. 2*, а именно: политика, организация, планиране и изпълнение, оценка и дейности за подобряване.

Фиг. 2. Главни сектори и техните основни елементи в системата за управление на дейностите по здраве и безопасност във фирмата

Политиката на фирмата се основава на принципите на националната политика по здраве и безопасност и задължително осигурява участието на работещите. Тя е базата за системата на управление и определя посоките, които организацията /фирмата, предприятието/ трябва да следва.

Организацията във фирмата съдържа елементите за отговорност и отчетност, компетентност и обучение, документация и комуникация. Тя осигурява конкретното участие на мениджмънта и неговите отговорности за изпълнение на политиката по здраве и безопасност.

Планирането и внедряването съдържа елементите първоначален преглед, планиране на системата за управление и нейното внедряване, поставянето на конкретни цели и предприемане на дейности за превенция на рисковете, произтичащи от конкретни опасности. Чрез първоначалния преглед се установява състоянието на дейностите по здраве и безопасност спряма изискванията на нормативната база, което е отправна точка за политиката на фирмата по здраве и безопасност.

Оценката съдържа елементи на мониториране изпълнението на дейностите и показатели от измерванията на параметрите на работната среда,  травматизма, професионалната заболяемост, общата заболяемост, одит и преглед на извършеното от мениджмънта. Оценката, извършена в резултат на периодичен одит, показва как действа системата, какви са слабостите и къде са нужни подобрения.

Действията за подобряване включват превантивните и коригиращите действия в резултат на проведените оценка и одит, при спазване на принципа на постоянното подобряване. Подчертана е потребността от непрекъснато подобряване на изпълнението на дейностите по здраве и безопасност чрез постоянно усилване на политиката, начините и средствата за превенция и контрол върху свързаните с труда увреждания и заболявания и производствения травматизъм.

Осигуряването на БЗР е съвкупност от управленски и оперативни дейности във фирмата. С разглеждането на фирмата като система, състояща се от субект и обект на управление, тези дейности могат да се представят чрез обобщен модел показан на фиг. 3. Управленските дейности са тези използвани от субекта на управление, а оперативните обхващат прякото въздействие върху обекта на управление (приложение 2 – класификатор на дейностите).

Фиг. 3. Модел на дейностите за осигуряване на безопасност и здраве при работа

Въвеждането на фирмена политика по БЗР и съответна система за управление    ще създаде необходимите условия за получаване на сигурност, че дейността на фирмата съответства на държавната политика и изискванията за БЗР съгласно ЗЗБУТ и подзаконовите нормативни актове.

3.   СУБЗР – приложни аспекти

3.1.  Статут на СУБЗР

Статутът на СУБЗР представлява основополагащ фирмен документ, който определя мястото, целите, приоритетите и структурата на СУБЗР сред другите системи на фирменото управление. Разработва се от висшето ръководство на фирмата.

3.2.  Политика по БЗР

Политиката по БЗР определя общите насоки и цели на фирмата по отношение осигуряването на БЗР, изразени от неговото висше ръководство съгл.чл.14 от ЗЗБУТ. Тя включва ангажиментите на ръководството относно:

• интегриране на дейността по осигуряване на безопасност и здраве във всички дейности на фирмата;
• поставяне, обявяване  и постигане на високи цели за безопасност и здраве при работа в съответствие с изискванията на нормативните документи и принципа на превантивността, съчетани с процес на по-нататъшно подобрение, отчитайки ефикасността на разходите;
• осигуряване на адекватни ресурси за осъществяване на целите на политиката;
• поставяне управлението на безопасността и здравето при работа, като първостепенна отговорност на всички ръководители отгоре до долу;
• осигуряване необходимо и достатъчно популяризиране и пропагандиране на политиката, за да бъде разбрана, прилагана и поддържана на всички нива, чрез нагледни материали, обучение на персонала на всички нива, личен пример;
• изграждане на ефективна, съответстваща на спецификата и големината на фирмата СУБЗР като инструмент за осъществяване на политиката;
• осигуряване активното участие на работещите;
• периодичен мениджърски преглед на политиката  и  системата за управление на БЗР с оглед по-нататъшно подобряване.

При разработването на фирмената политика за здраве и безопасност съществено внимание заслужават и проблемите, свързани със стреса в работата, както и необходимостта от оценка на всяко работно място още при проектиране, начините за избор на приоритетни действия и прилагане на мерки, на базата на превенция на риска.

Приоритетното подреждане на целите на политиката се основава на преценката за баланса между изискванията на нормативната база, големината на риска и ресурсите, с които разполага фирмата. Целите на политиката трябва да са насочени към:

• Развитие на фирмената политика за БЗР, процедурите и правилата за непрекъснато и прогресивно подобряване на БЗР с тенденция към намаляване до пълно ликвидиране на трудовите злополуки, професионалните заболявания, инцидентите, авариите и др.;
• Проверки на оценките на риска, обсъждане/оценяване на всякакви необходими допълнителни мерки за контрол и как това ще се отрази на досегашните мерки и процедури;
• Наблюдение на цялостната работа на фирмата по безопасността;
• Преглед на нещастните случаи и проишествия, включително препоръките и оздравителните мерки за да се предотвратят нови такива;
• Повишаване на съзнанието за безопасност и здраве вътре във фирмата. Преглед и намиране на нови допълнителни форми за обучение по здраве и безопасност;
• Намаляване на загуби и разходи от аварии, трудови злополуки, професионални заболявания и др. свързани с труда заболявания с временна нетрудоспособност;
• Осигуряване доставка на суровини, отговарящи на изискванията за безопасност;
• Запазване на устойчива работоспособност на работниците, профилактика на умората и стреса при работа и увеличение на производителността на труда;
• Повишаване престижа на професията и работата, привлекателността и удовлетвореността от труда в полза на индивида и обществото;
• Спазване изискванията за безопасност на произвежданата продукция и съдействие за повишаване безопасността на потребителя от продукта ;
• Осигуряване безопасност на лицата посещаващи фирмата;
• Осигуряване безопасност на населението в зоната от възможни въздействия;
• Осигуряване безопасността на съседни фирми от възможни аварийни ситуации;

Обявяването на фирмената политика, нейното изучаване и възприемане от целия персонал е важен момент  за ефективно управление на БЗР. На тази основа се постига мотивираност на персонала и се изработват механизмите за осъществяването й. Обявяването се извършва чрез фирмен документ “Декларация за фирмената политика по безопасността и здравето при работа”.

3.3.  Организационна структура на СУБЗР

Организационната структура на СУБЗР се базира на съществуващата управленска система във фирмата с допълнение от някои специфични органи, съгласно изискванията на ЗЗБУТ, и отразено в документите, регламентиращи управлението на фирмата. Тя осигурява конкретното участие на ръководството и неговите отговорности за изпълнението на политиката по здраве и безопасност.

Работодателят има най-голямата отговорност за здравето и безопасността по време на работа в рамките на организацията. Той определя фирмената политика за безопасност на труда и публично подкрепя всички, които работят за нейното изпълнение. Съвместно с административното ръководство, той ще осигури и назначи компетентни хора на всички нива, които да отговарят, съветват и консултират по всички въпроси, касаещи здравето и безопасността.Той ще осигури оценките на риска да бъдат пълни, системите за защита подготвени и провизиите за извънредни ситуации поставени по местата. Той ще организира годишния преглед на изпълнението на фирмената политика за БЗР.

Примери от практиката на водещи европейски фирми показват колко важно е работодателите да бъдат мотивирани за действие по осигуряване на здраве и безопасност при работа  и подпомагани в изпълнението на предвидените им в Закона задължения. Особена роля в подпомагането на работодателите имат специалистите от звената по БЗР и Службите по трудова медицина, при непосредственото участие на Комитетите по условия на труд и активното участие на работещите.

3.3.1. Задължения и отговорности на звената и длъжностните лица

От изключителна важност за създаване на култура за безопасност и ефективност на СУБЗР е изискването работещите на всички нива във фирмата да знаят своите задължения и отговорности за осигуряване на БЗР, както и да са на ясно как техните действия или бездействия влияят на ефективността на СУБЗР. Тези задължения и отговорности трябва да кореспондират и да не са в противоречие със задълженията и отговорностите им съгласно общата система за управление на фирмата.

Основните документи на СУБЗР, определящи задълженията и отговорностите са:

1. функционални характеристики на звената (поделения, цехове, бригади);
2. длъжностни инструкции на лицата, ангажирани по нива в управлението на фирмата;
3. длъжностна инструкция на специалиста по БЗР;
4. функции и задачи на комитетите и групите по условия на труд ;
5. задължения и отговорности на работниците.

Функционални характеристики на звената. Стратегията за осигуряване на БЗР изисква, а и практиката го потвърждава, че интегрирането на БЗР във всички дейности на фирмата налага участие на всички нейни звена (производствени и административни) в създаването на здраве и безопасност. Важен елемент в организацията на СУБЗР е разработването на функционални характеристики на звената, определящи участието им в дейностите по осигуряване на БЗР. Конкретните задачи по осигуряване на БЗР в съответното звено следва да са съобразени с неговите цели и комплексната му функция. Смисълът на това е да се осигури комплексност, обхватност и координиране на дейностите по БЗР, а от там и  повишаване на тяхната ефективност. В средните и малки предприятия обикновено няма разработени достатъчно подробни характеристики. Би могло в длъжностната инструкция на съответния ръководител да се посочи какво трябва да изпълнява това звено в рамките на СУБЗР.

Длъжностни инструкции – представляват допълнение към длъжностните характеристики на ръководния персонал на всички нива на управление (линейни и функционални ръководители) и дават информация за тяхното конкретно и специфично участие (задължения и отговорности) в СУБЗР.  Те се основават на:

• функционалната характеристика на звеното, което ръководи или при липса на такова, на основата на фирмения правилник за вътрешния ред или правилника за дейността и организацията на фирмата и другите вътрешно-фирмени документи;
• участието му в осъществяването   на процедурите за управление на БЗР;
• задълженията и отговорностите, съгласно правилниците по техническа безопасност или по техническа експлоатация, както и други национални или отраслови нормативни актове.

Длъжностната инструкция може да се използва в рамките на СУБЗР за оценка или самооценка на дейността на длъжностното лице и неговия принос за осъществяване на политиката на фирмата по БЗР. Като документ на фирмено ниво няма сила на правна норма в случай на съдебно дирене, но може да послужи като информация за преценка на съда за действието или бездействието на длъжностното лице.

3.3.2. Примери  за съдържанието на длъжностните инструкции по нива на управление

3.3.2.1. Среден и низов ръководен персонал

В съответствие с мястото в управлението на фирмата, задълженията и компетенциите на средният и низов ръководен персонал се свеждат до:

1. Участва в разработването на политиката за БЗР в съответствие с указанията на висшето ръководство;
2. Участва в разработването на програми и планове за изпълнение на политиката за БЗР;
3. Поема ясна отговорност за изпълнение на политиката за БЗР и създаване на култура по безопасност;
4. Участва в дейностите, свързани с оценка на рисковете за БЗР и инициира мерки за тяхното отстраняване или намаляване;
5. Изпълнява задачите, свързани с осъществяване на безопасно протичане на производствените процеси, като изпълнява ефективен оперативен контрол (доставка, производство, съхранение, транспорт) и системно проучва, регистрира и отчита ключови параметри, влияещи на БЗР;
6. Осигурява безопасност на персонал, извън състава на звеното което ръководи, ако той извършва работи (монтаж, настройки, ремонт и др.) на територията на звеното;
7. Ръководи/изпълнява дейностите, свързани с предотвратяване и ликвидиране на отрицателните последици от трудови злополуки, аварии и други опасни събития;
8. Полага усилия за изучаване и прилагане на добра практика за БЗР;
9. При възникнали проблеми извън  неговата компетентност и възможности, търси помощта на по-горните ръководители и специалисти от звената по БЗР и СТМ;

10.  Осъществява периодично обучение и инструктаж за БЗР в съответствие с изискванията за култура по безопасност;

11.  Проявява инициатива и осъществява вътрешния контрол (проверки, наблюдения, оценки, одит) за изпълнение на изискванията за БЗР и реализация на мерките, съгласно политиката и плановете за БЗР;

12.  Ръководи, осъществява или участва в разследването и анализирането на причините за трудовите злополуки;

13.  Участва в провеждането на мениджърския преглед за изпълнението на политиката за БЗР;

14.  Работи съвместно с КУТ и ГУТ;

15.  Осъществява активни комуникации с работниците с оглед: разясняване на политиката за БЗР и изискванията за култура по безопасност; активно въвличане на работниците в изпълнението на политиката по БЗР; търсене на нови идеи, решения и добра практика в областта на БЗР; комуникиране на работнически предложения, идеи, критични бележки и др., за решаване от тях или по-горе;

16.  Съдейства активно за осигуряване на необходимите ресурси.

3.3.2.2.  Длъжностно лице по безопасност и здраве при работа

Централно място в СУБЗР се отрежда на специалиста/звеното по БЗР, без това да отменя отговорностите и задълженията на работодателя. В зависимост от обема на дейностите, естеството на работата и характера на професионалния риск работодателят трябва да назначи или да определи като задължение на едно или повече длъжностни лица, с подходящо образование и квалификация,  организирането на тази дейност в предприятието. Съгласно Закона може да създаде и специализирана служба – обект на отделна наредба. Организацията на дейността на звеното по БЗР се основава на ЗЗБУТ – чл.24, ал. 1 и чл. 14, ал.2; Наредба №3/1998г. на МТСП; на правилници и наредби за техническа безопасност и техническа  експлоатация и др. и на фирмената СУБЗР. Ръководителят на звеното/специалистът по БЗР пряко се ръководи и контролира от работодателя, който му осигурява необходимата информация и условия за ефективно изпълнение на неговите функции и задачи;

Органът по БЗР има изключително важна и комплексна функция  , като координира практическата работа за осигуряване на БЗР и докладва периодично на работодателя, с което осигурява интегритета на отговорностите за БЗР във веригата на управление със значимост, съответстваща на другите главни подсистеми на управление. Длъжностната инструкция на звеното/специалиста по БЗР съдържа:

1. От името на работодателя организира, осъществява, контролира и координира дейностите във фирмата, свързани със защитата и профилактиката на професионалните рискове за живота, здравето и работоспособността на персонала, в съответствие с изискванията на нормативната уредба на национално, отраслово и фирмено ниво, в т.ч. при разработването на интегрирана фирмената политика за превантивност и култура по безопасност и изпълнението й чрез инструментите на СУБЗР. За целта:

• участва в организацията и контролирането на дейността, свързана с разработването на политика на фирмата по БЗР;
• организира и участва в оценяването, регистрирането и профилактиката на професионалните рискове;
• организира и участва в разработването на програми и планове по БЗР в съответствие с фирмената политика като: осъществява конкретни мерки по БЗР; организира дейността на СУБЗР, на аварийната и противопожарната защита, контрола, прегледите и одита по БЗР, обучението и инструктажа по БЗР;
• участва в работата на КУТ в предприятието и изпълнява функциите на негов секретар, като подпомага методически комитета при обсъждането и вземането на решения, планирането на дейността му, води протоколите от заседанията и отговаря за тяхното съхранение, предоставя информация на заинтересованите и компетентни органи и на длъжностните лица с функция на секретар;
• методически ръководи, координира и отчита дейността на специалистите по БЗР в поделенията на фирмата;
• сътрудничи и подпомага СТМ при изпълнението на нейните функции и задачи;
• предприема мерки за координиране действията по осигуряване на БЗР и противопожарната осигуреност при съвместна работа с работници от др. фирми.

1. Консултира и подпомага работодателя и другите длъжностни лица по прилагане на изискванията и нормите за БЗР при работа и противопожарна осигуреност за:

• осъществяване целите на политиката по БЗР в т.ч. за култура по безопасност;
• прилагане на нормите и изискванията за БЗР и средствата за реализирането им;
• функционирането на системата за управление на БЗР;
• разработването на работните инструкции;
• осъществяване на социалния диалог по въпросите на БЗР при колективното договаряне.

1. Осъществява контрол от името на работодателя за спазване на нормите и изискванията по БЗР, противопожарната безопасност и за изпълнението  на задълженията по тях:

• разработва и предлага показатели за оценка  параметрите на условията на труд;
• осъществява превантивен контрол за съответствието с изискванията на БЗР и противопожарната осигуреност при: въвеждане в експлоатация на нови обекти, оборудване, технологии и работни места; пускането в експлоатация след ремонт, реконструкция или модернизация на оборудването, обектите и работните места;
• контролира осъществяването на оперативния контрол от съответните длъжностни лица;
• осъществява контрол за прилагане на мерките за безопасност при изпълнение на видовете работи като: предписва мерки на съответните длъжностни лица за отстраняване на констатирани нарушения; при непосредствена опасност за живота и здравето на персонала спира машини, съоръжения и работни места и незабавно информира за това работодателя;
• упражнява контрол за спазване на изискванията за техническото състояние и функциониране на съоръженията с повишена опасност като: регистрирането, отчета и техническото освидетелстване на тези съоръжения; издава разрешение за въвеждане на съоръженията в експлоатация, за извършване на периодични прегледи и изпитания;
• контролира състоянието на сградите, машините и съоръженията в противопожарно отношение;
• участва в разследването на обстоятелствата и причините за тежки и смъртни трудови злополуки, проишествия и аварии;
• контролира снабдяването, ползването, съхранението, поддръжката и изпитанието на : личните предпазни средства, работното облекло и обувки; защитните средства за работа по електрическите уредби и съоръжения;

1. Организира, участва и контролира системата за инструктаж по БЗР и правилника за противопожарна безопасност;
2. Участва в изпитните комисии и осъществява котрол за:

• изпълнението на учебните програми за подготовка и опреснителни курсове за експлоатационния персонал;
• редовната проверка на знанията на работниците по правилника за техника на безопасност, правилника за техническа експлоатация, за противопожарна осигуреност, производствените инструкции и др.;
• придобиване на правоспособност за извършване на определени дейности и клас по електро-безопасност.

1. Осъществява контрол, заедно със СТМ за:

• специализираната закрила на работниците и служителите съгласно гл.15 от КТ;
• прилагането на компенсаторните механизми за работа при опасни и вредни условия на труд;
• промоция на здравето и санитарно-битовото обслужване.

1. Участва в разработката на показатели за оценка на дейността по БЗР и на тази основа – методики за санкциониране и стимулиране. Предлага и прилага мерки за:

• санкциониране при нарушаване на нормите и изискванията за БЗР и неизпълнение на определените задължения, съгл. чл.188 от КТ;
• стимулиране на добри практики при осигуряването на БЗР;
• разпространяване на полезните за бъдещата работа изводи, направени при анализа на причините за случаите на санкциониране и стимулиране.

1. Инициира, организира и разработва самостоятелно или съвместно с други органи и длъжностни лица във фирмата, нормативната уредба по БЗР:

• различни уредби в съответствие със СУБЗР;
• осигурява включването на проблематиката по БЗР в работните инструкции и технологичната документация;
• инструкции за безопасност на работните места;
• инструкциите и плановете в случай на аварии.

1. Организира, поддържа и при нужда предоставя на заинтересованите компетентни органи, изискващата се от нормативните актове документация.

10.  Осъществява взаимодействие с външни организации, имащи функции и компетентност по БЗР като:

• Изпълнителна агенция “Главна инспекциа по труда”;
• Инспекция противопожарна охрана при МВР;
• Национален осигурителен институт – по отчитане на трудовите злополуки;
• Държавна инспекция за контрол на съоръженията с повишена опасност при Държавната агенция по стандартизация и метрология.

11.  Периодично през годината и за всяка изтекла година изготвя анализ на дейността и състоянието на БЗР, която се разглежда от КУТ в предприятието и се предоставя за ползване на заинтересованите страни.

12.  Длъжностното лице, ръководител на звеното по БЗР, при осъществяване на своята дейност има право:

• на свободен достъп до всички обекти и съоръжения във фирмата;
• да изисква от отговорните длъжностни лица да предоставят необходимите документи, сведения, писмена или устна информация, необходима за изпълнението на функциите и задачите му;
• да проверява наличието и валидността на документите за правоспособност на персонала, съгласно изискванията на нормативната уредба;
• по преценка на работодателя да участва в различни мероприятия, курсове, симпозиуми, съвещания и др., свързани с повишаване на квалификацията по БЗР.

13.  Специалистът по БЗР не може да бъде поставян в неблагоприятно положение, в следствие на добросъвестното изпълнение на задълженията си.

14.  За неправомерно упражняване или за неупражняване на предоставените права, или неизпълнение на задълженията си, съгласно ЗЗБУТ и подзаконовите нормативни актове, звеното/специалистът по БЗР носи административна и наказателна отговорност.

Добрата работа на длъжностните лица по БЗР зависи от отношението на работодателя към тази дейност. Ако то е правилно и те получават необходимата подкрепа, това в голяма степен е гаранция за изпълнение на техните задължения.

3.3.2.3.  Комитет по условията на труд/Групи по условия на труд

Основен принцип на политиката на фирмата за БЗР и важен елемент на СУБЗР е сътрудничеството по въпросите на безопасността и здравето между работодателя, ръководния персонал и работниците или техните представители .

Активното участие на работниците в управлението на БЗР чрез комитетите по условия на труд може да бъде изключително полезно. Процесът на разработване и реализация на фирмената политика, в т.ч. и за БЗР, е основен инструмент при определяне визията за бъдещето на фирмата. Чуждият опит е показал, че този процес протича най-добре, когато е подкрепен със значимото участие на работниците. Чрез КУТ и ГУТ, работниците и техните представители биха могли да:

• подскажат идеи при изпълнението на оперативните задачи и при извършването на ремонтните работи, които да подпомагат отстраняването на потенциалните опасности и обстоятелства;
• подпомагат експертите при оценка на рисковете за БЗР по работните места, за оценка на “това, което реално се случва”;
• бъдат комуникативните линии  между ръководството на всички нива и работниците, за споделяне и убедено участие в изпълнението на задачите за достигане целите на политиката за БЗР на фирмата;
• спомагат за избягване на евентуална съпротива срещу въвеждането на СУБЗР и да разяснят и убедят работниците в ползата от нейното функциониране.

КУТ и ГУТ могат да способстват за създаване на атмосфера за перфектно изпълнение на производствените процеси от ръководители и работници, не само защото разбират ангажиментите на висшето ръководство, изразено в декларацията за политиката по БЗР, но и споделят същите намерения, вяра и убеденост в ползата за тяхната и на колегите им безопасност. КУТ и ГУТ, като независими от тясно синдикалните интереси на различните професионални организации в дадена фирма, са и благоприятна среда за съгласуване усилията на синдикалните организации към непрекъснато подобряване на здравето и безопасността. КУТ и ГУТ дават възможност на работодателя да реализира по най-целесъобразен начин задълженията си по чл. 19, 22, 23,  и 26 от ЗЗБУТ. За да се постигнат резултати в съответствие с изискванията на ЗЗБУТ и международно приетата практика, дейността на КУТ трябва да се осъществява на основата на приети от фирмата правила, съобразно нейната специфика, които се оформят в документ – “Статут на КУТ във фирмата”, който примерно съдържа:

І. Общи положения:

1. КУТ към фирмата се създава на основата на чл. 27-32 от ЗЗБУТ;
2. Статутът на КУТ във фирмата урежда: организацията на работа, задачите, правата и отговорностите на неговите членове;
3. Дейността на КУТ обхваща всички аспекти на осигуряването на БЗР във фирмата;
4. В работата на КУТ могат да бъдат привлечени и опитни външни експерти и представители на контролните органи.

ІІ. Организация на КУТ:

1. Съставът на КУТ във фирмата е максимум 10 души, от които:

• Председател на КУТ е работодателят или негов представител;
• Заместник-председател е представител на работниците и служителите;
• Секретар на КУТ е желателно да бъде ръководителят на  звеното по БЗР, като представител на работодателя;
• Членовете от страна на работодателя се определят с негова заповед и могат да бъдат ръководители и други специалисти, носещи отговорност в областта на БЗР;
• Членовете от страна на работещите  се номинират от синдикалните организации.

1. Представителите на работещите в КУТ се избират съгл.чл.6 от КТ с мандат  4 г.
2. В състава на КУТ, чрез квотите на работодателя или работниците, се осигурява и представител/и от звена на фирмата, разположени извън нейното седалище.
3. КУТ работи съгласно своя статут и организира дейността си съобразно  следните основни правила:

• КУТ към фирмата тясно си сътрудничи и координира дейността си с комитетите или групите към поделенията на фирмата, ако има такива;
• Събира се на заседание най-малко един път на тримесечие (чл.29, т.1 от ЗЗБУТ)
• КУТ може да бъде свикан по всяко време по инициатива на председателя, неговия заместник или от член на комитета, след съгласуване с председателя.
• КУТ към фирмата работи на основата на годишен план, който се актуализира.
• Дневният ред за работа на комитета се подготвя от секретаря и се утвърждава от председателя или неговия заместник.
• Участие на външни специалисти, нечленове на комитета, се допуска след съгласуване с председателя или неговия заместник.
• За всяко заседание на КУТ се води протокол от секретаря, който съдържа: резюме на разискванията; решения и становища на комитета; приложени писмени становища и материали по обсъжданите въпроси; протоколите се подписват от всички участници, като подписите с “особено мнение” се обясняват със зъбележка към протокола; протоколите се съхраняват при секретаря на КУТ, а един екземпляр се предава в деловодството на фирмата;
• Решенията на КУТ се привеждат в изпълнение само със заповед на работодателя.

ІІІ. Функции и задачи на КУТ:

1. При разработването на политиката по здраве и безопасност КУТ участва в дейностите, свързани с формиране на политиката по БЗР на предприятието и обсъжда декларацията на ръководството за фирмената му политика по БЗР;
2. Обсъжда и предлага за утвърждаване от работодателя на основните документи на СУБЗР в предприятието;
3. Обсъжда и предлага за утвърждаване от работодателя на система от показатели за измерване и оценка на състоянието на условията на труд, оценка на професионалните рискове и ефективното функциониране на СУБЗР;
4. Обсъжда и дава становище по проектите на програми и планове, свързани с осигуряване на БЗР;
5. Обсъжда планираните промени в технологията, организацията на труда и работните места и предлага решения за опазване на здравето на работниците и служителите;
6. Обсъжда докладите на специализираните служби по трудова медицина (СТМ);
7. Периодично обсъжда изпълнението и плановете по БЗР, както и задачите, свързани с решаването на текущо възникнали проблеми;
8. Обсъжда всяко тримесечие състоянието на дейността и дава предложения за нейното подобряване по отношение на: условията на труд; трудовия травматизъм; оценките за рисковете от трудови злополуки и професионални заболявания; защитата от пожар и аварии; здравното състояние на персонала; ефективното функциониране на СУБЗР;
9. Изисква от работодателя да предприема необходимите мерки и прави предложение за отстраняване на опасностите или за временно ограничаване на риска за здравето;

10.  Извършва проверки по спазване изискванията на ЗБУТ и участва в проверките, извършвани от контролните органи. Обръща се към контролните органи, ако прецени, че взетите мерки не са достатъчни да гарантират здравето и безопасността на работещите;

11.  Обсъжда и формулира становища по: ведомствените нормативни документи по БЗР; нормативните документи по организацията и управлението на фирмата, които имат косвено влияние върху БЗР; параметрите на колективното договаряне, които се отнасят до условията на труд и компенсаторните механизми по КТ; предложения на звена или отделни лица от персонала, касаещи БЗР; информации, указания, заповеди и др. материали, предоставени от заинтересовани и компетентни органи в областта на БЗР;

12.  Предлага, обсъжда и взема решения за стимулиране и санкциониране на персонала за работата му по БЗР: обсъжда и предлага на ръководството  за утвърждаване на методика/наредба за стимулиране и санкциониране; стимулира и санкционира лица от ръководството и изпълнителния персонал;

13.  Обсъжда програми за обучение,  квалификация и информация на персонала по въпросите  на безопасността и здравето при работа.

ІV. Права и отговорности :

1. Членовете на КУТ се ползват от правата по чл. 30 от ЗЗБУТ, а именно:

• Да бъдат задължително обучавани по програма, ред и изисквания, определени от Наредба № 4 (ДВ, бр. 133/1998г. на МТСП и МЗ, изм. и доп. бр. 85/2000 г.);
• На достъп до наличната информация относно: условията на труд; трудовия травматизъм, здравния статус на персонала и обобщените (неперсонални) данни за професионалните заболявания; пожарната и аварийна безопасност; резултатите от проверки на контролните органи;
• Да изискват от работодателя да предприеме необходимите мерки за БЗР;
• Да правят предложения за мерки за отстраняване или намаляване на професионалните рискове, както и за повишаване на ефективността на СУБЗР;
• Да участват в проверките, извършвани от контролните органи;
• Да се обръщат към държавните контролни органи, ако преценят, че взетите от ръководството мерки не са достатъчни да гарантират БЗР;
• Работодателят осигурява необходимите условия и средства на представителите на работещите за изпълнението на техните функции и обучение, които се провеждат в рамките на работното време, без това да се отразява на заплатата;
• Представителите на персонала – членове на КУТ, не могат да бъдат поставяни в неблагоприятно положение за дейността им по осигуряване на БЗР.

1. Отговорности на членовете на КУТ към фирмата:

• Членовете на КУТ са длъжни предварително да се запознаят с материалите по въпросите, които ще се обсъждат и да подготвят своето становище в съответствие с действащата нормативна уредба;
• Председателят на КУТ обобщава различните мнения и носи отговорност за правилността на взетите решения;
• Работодателят не носи пряка административна или наказателна отговорност в случай на неизпълнение на решение на КУТ във фирмата. Изпълнението е въпрос на негова преценка, тъй като съгл. чл. 14, ал. 1 и 2 на ЗЗБУТ той има задължението и отговорността да осигури ЗБУТ;
• Членовете на КУТ трябва да демонстрират и да лобират своя ангажимент към осигуряването на политиката по БЗР и културата по безопасност;
• Право да говори или да коментира от името на КУТ има председателят на комитета или неговият заместник;
• Решение на комитета, записано в утвърден протокол от негово заседание, може да бъде променено само с ново решение.

При фирми с голям брой на персонала и структурно обособени поделения (дъщерни фирми, клонове, поделения и др.), могат да се изграждат КУТ към тези звена, независимо от изградения КУТ към фирмата. Статутът и съставът на тези комитети, тяхните функции и задачи са аналогични на комитета във фирмата, но пригодени към спецификата на съответното поделение. Връзките между КУТ във фирмата и КУТ в поделенията са на взаимодействие и подпомагане при : изпълнение на общи за фирмата функции и задачи;  подпомагане от страна на КУТ на фирмата за решаване на задачи, които не са по възможностите на КУТ към поделенията; чрез КУТ към поделенията могат много задълбочено да се разглеждат проблеми и правят съответни предложения по въпроси от общ за фирмата характер, които са адресирани до КУТ във фирмата.

Групи по условията на труд (ГУТ) – по смисъла на ЗЗБУТ, когато няма изграден КУТ, функциите на КУТ се изпълняват от ГУТ. Организират се в предприятия с числен състав под 50 човека. Съставът им е председател – работодателят и един работник. Когато има изграден КУТ към фирмата, групите работят координирано с него и получават методическо ръководство от негова страна, аналогично на взаимовръзките между КУТ към фирмата и комитетите в поделенията.

3.3.2.4.  Служба по трудова медицина

Службата по трудова медицина (СТМ) е основен елемент в СУБЗР. Тя организира своята дейност на основата на правилник за устройството и дейността й (чл.18 от Наредба № 14 на МЗ за СТМ). В случай, че СТМ е изградена към фирмата, този правилник е елемент на СУБЗР. СТМ има консултативна, обслужваща и разработваща дейност. Тя не изпълнява разпоредетилни и контролни функции. Това са предимно превантивни функции – да консултира и подпомага работодателя, КУТ и ГУТ при организирането, планирането и изпълнението на задълженията им по отношение на осигуряване и поддържане на ЗБУТ и укрепване на здравето и работоспособността на персонала във връзка с извършваната от него трудова дейност.

Всеки работодател е задължен да осигури трудовомедицинско обслужване на наетите от него работници и служители от СТМ – чл. 25 на ЗЗБУТ. Законовото задължение на работодателите е в съответствие с европейската стратегия за осигуряване на БЗР чрез прилагане на превантивни подходи. По своя превантивен характер, смисъл и съдържание на дейността това обслужване се различава съществено от досегашното обслужване на работещите по месторабота. Само големи фирми могат да създадат свои СТМ. За средните и малки фирми  се дава възможност на работодателя  да осигури с договор обслужването от външни или кооперирани служби по трудова медицина. В този смисъл могат да се въведат следните понятия:

?        Клиент на трудовомедицинското обслужване е ръководството на предприятието, което плаща за услугите, които ще бъдат предоставени от СТМ.

?        Потребители на услугите са работниците.

?        Ориентация към клиента означава, че СТМ търси и предлага най-добрите и най-професионалните решения за удовлетворяване потребностите на клиента. Означава също, че клиентът трябва да бъде добре информиран за проблемите и потребностите на фирмата от трудовомедицинско обслужване, а СТМ от своя страна да бъде добре информирана за проблемите и потребностите на клиента и да стане по-професионален и конкурентен доставчик на услуги с висока степен на ефективност. Като правило СТМ не може да се ангажира с професионални дейности, които са извън обхвата на нейната компетентност.

В контекста на добрата практика СТМ трябва да имат разработена в писмен вид програма и разбираемо описание на вида услуги, които се доставят.

За да бъде ефективна дейността на СТМ, е необходимо добро планиране както на времето за доставяне и изпълнение на услугите, така и на тяхното съдържание. Заедно с клиента СТМ изготвя план за услугите, които ще бъдат предоставени в съответната фирма. От съществена важност е представители на работещите да участват при съставянето на плана, който е обща собственост на СТМ и на клиента. Планът в писмена форма трябва да бъде интегрална част от фирмената система за управление на здравето, безопасността и околната среда. Планът съдържа списък на проблемите, върху които ще работи СТМ, интервенциите, с които ще се решават проблемите и конкретните дейности.

При разработването на плана на СТМ трябва да бъдат подредени по приоритети както непосредствените, така и отдалечените рискове за здравето и потребностите на работещите във фирмата. Това най-добре се постига в диалог между специалистите по трудова медицина, специалистите по безопасност и ръководството на фирмата. Това е процес, при който се отделя специално внимание на подходите и ценностите. Когато здравето на хората е под въпрос, показателят “разходи – ефективност” не може да бъде единствената база за определяне на приоритетите.

Планът на СТМ представя в писмен вид потребностите на конкретната фирма, целите, действията, сроковете и отговорните лица. Съществено е интегрирането на този план в общата стратегия на фирмата, показател за което е неговото оповестяване и обсъждане с персонала, утвърждаване от ръководството и осигуряването на адекватни ресурси за неговата реализация. Планът трябва да е реалистичен и изпълним, всяка година да бъде преглеждан и оценяван от вътрешен и външен одит, а също и когато настъпят промени в работната и околната среда, както и в работните контингенти.

При организирането на работата на СТМ във фирмата е важно да се утвърдят основните услуги. Ако някоя от дейностите не  е от компетентността на съответната СТМ, по-добре е да се потърси услуга на друга СТМ или на външни специалисти

Осъществяване на основните задачи на СТМ в рамките на СУБЗР се извършва чрез изпълнение на задачи в следните направления:

1.  Превенция и защита на здравето и безопасността

СТМ подпомагат работодателя чрез предоставяне на експертни съвети на ръководството, отделния работник , КУТ и ГУТ за извършване на превантивни дейности, насочени към:

• постигане и поддържане на здравословна и безопасна работна среда;
• постигане и поддържане на работоспособна и мотивирана работна сила;
• превенция на свързаните с труда заболявания и злополуки;
• поддържане и укрепване на работоспособността на работещите.

В това направление дейностите на СТМ обхващат:

1. Идентифициране и оценка на риска за здравето на работното място.
2. Изследване и наблюдение на факторите на работната среда и работните практики, които могат да имат неблагоприятен ефект върху здравето на работещите, както и качеството на санитарно-битовото обслужване.
3. Участие в анализите на трудовите злополуки и професионалните заболявания.
4. Участие в разработването на програми за подобряване на работния процес, а също и за проверка и оценяване на здравните аспекти на нововъведения (технологии, оборудване, материали и т.н.).
5. Съвети по планирането и организацията на работата, дизайна на работните места, избора и поддръжката на машините и съоръженията, суровините и материалите, които се използват при работа.
6. Съвети по въпросите на БЗР, хигиената, ергономията, индивидуалното и колективно защитно оборудване.
7. Оценка пригодността на персонала за съответната работа.
8. Утвърждаване на адаптацията на работата към работника.
9. Изследване и оценка за влиянието на условията на труда върху здравословното състояние на работещите и разработване на медико-профилактични мерки за намаляване и предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните заболявания, за поддържане и подобряване на здравето и работоспособността на работещите.

10.  Съдействие за доставяне на информация и участие в програми за обучение и здравно образование на персонала в областта на БЗР, хигиената и ергономията.

11.  Участие в организацията  за оказване на първа помощ и спешно лечение.

12.  Оказване на помощ за професионална рехабилитация на работещите.

13.  Разработване и реализиране на специализирани програми за промоция на здравето  на работното място.

14.  Съвети за ефективно и ефикасно използване на ресурсите чрез установяване на добра комуникация и връзки в предприятието и извън него между работодатели, специалисти по безопасност, синдикати, работници, инспекции по труда, осигурителни институти, общохпрактикуващи лекари и др.

15.  Осигуряване на добро качество на трудовомедицинското обслужване най-вече с цел превенция на вредните въздействия при работа и предотвратяване на свързаните с труда заболявания.

2. Организация на труда – обхваща въпросите на дизайна и съдържанието на трудовите задачи, тяхното разпределение и управление. Определящите фактори на организацията на труда обхващат:

?        Целите и задачите на организацията по осигуряването на ЗБУТ.

?        Стратегиите – начините за изпълнение на политиката на фирмата по БЗР.

?        Структурата – помощ при структуриране на ръководството, разпределение на трудовите задачи и отговорности, вземането на решения и комуникациите по БЗР.

?        Методите – работните процедури и техниките, оборудването, правилата и инструкциите за работа, насоките за работа/ системата за управление на БЗР.

?        Хората – различните аспекти, свързани със здравето и качеството на живот на персонала и неговата удовлетвореност от работата (компетентност, умения и отговорности, социални взаимовръзки, социална подкрепа и социална сплотеност в организацията).

Тук задачите на СТМ са:

1. Съвети за предотвратяване на нарушения в здравето от неблагополучията в организацията на труда.
2. Да подпомага организацията за хуманизиране на работното място, т.е. да се отдава първостепенно значение на хората и на техния потенциал за творчество и разтеж чрез разглеждане и оценка на ред въпроси от значение за трудовата медицина като:

• стойност на работата – оценка от ръководството и колектива, а и от самия работник, наличие на обратна връзка, критика, окуражаване и подкрепа;
• физическо и умствено натоварване при работа, количество и обем работа, стрес при работата, режим на работа;
• разумно работно натоварване и възможности за релаксиране извън работното време;
• социални взаимодействия и връзки с колегите и ръководството, междуличностните отношения при работа, стил на ръководство, мотивация и т.н., както и предотвратяване на морално, физическо и сексуално насилие, дискриминация и конфликти;
• експозиция на неблагоприятните фактори на работната среда и ергономичните условия на работното място;
• възможности за контрол върху работата;
• възможности за обучение и усъвършенстване на уменията и израстване в кариерата.

3. Оценка на работното място

1. Оценка на риска / мониторинг на експозицията / управление на риска:

• идентифициране и оценяване на рисковете за здравето на работещите, произтичащи от опасности на работното място;
• набелязване на мерки за предотвратяване, отстраняване или намаляване на риска, както и мерки за контрол на риска, когато е необходимо.

1. Оценка на безопасността и здравето на работното място:

• съвети при планирането и организацията на работата във всичките й аспекти и на всички етапи, за да се осигурат условия на работа, непредизвикващи непосредствени или отдалечени увреждания на здравето на работещите;
• сътрудничество и съвместна работа със службата по безопасност в предприятието, КУТ и с работещите, за да се осигури обхващане на всички аспекти на БЗР в оценката на работното място и търсене на решения на проблемите;
• прилагане на принципите на превенция при даване на съвети: как да бъде планирана и извършвана работата; събиране и обработване на фирмената документация необходима за оценката; изготвяне и поддържане на досиета на работните места и на работещите; провеждане на оценката на риска по системен начин, включително и по отношение на околната среда, когато е целесъобразно; информиране и обучаване на работещите по подходящ начин;
• осигуряване на обучение на персонала на СТМ и помощ от експерти, когато е необходимо.

1. Комуникация на риска – подготовка на програми за обучение на работниците и на ръководството на предприятието след изясняване на факторите, влияещи върху възприемането на риска.

4. Здравно наблюдение (здравен мониторинг) – съществена част от превантивното трудовомедицинско обслужване. Здравният мониторинг е тясно свързан с наблюдението на опасностите на работното място и трябва да е адекватен на съществуващите рискове в предприятието. Организирането и провеждането на профилактични медицински прегледи на работещите е:

• при започване на работа, свързана с опасности за здравето или със специални изисквания по отношение на здравето;
• когато трудовата задача или условията на труд се променят съществено;
• след периоди на заболяване, което променя работоспособността;
• когато работникът трябва да бъде трудоустроен.

За да осъществяват адекватно  здравното наблюдение специалистите от СТМ е необходимо да притежават необходимите професионален опит, независимост и безпристрастност, да осигуряват конфиденциалност на индивидуалните здравни данни. Всички резултати от медицинските прегледи на работниците се документират и се пазят в тайна в индивидуални здравни досиета. Те се пазят отговорно от СТМ за време, указано в националното законодателство.

Здравното наблюдение трябва да включва:

?        индивидуална и групова оценка на здравното състояние (по определени контингенти, професионални групи, възрастови групи и групи по стаж ), професионалните заболявания и трудовите злополуки, огледите и инспекциите на работните места, проведените изследвания;

?        прогнози за поява на свързани с работата неблагоприятни ефекти върху здравето;

?        насоки за превантивни действия и процедури за отстраняване на причинните фактори чрез превантивни мерки;

?        насоки за провеждане на епидемиологични изследвания за причините на свързаните с труда негативни ефекти върху здравето чрез идентифициране на причинните фактори (физични, химични, биологични, поведенчески, организационни, психологични е др. производствени експозиционни фактори);

?        оценка ефективността на вече предприети превантивни мерки;

?        насоки за фирмената политика и програма по здраве и безопасност, включително за финансиране на тяхното приложение.

Специалистите от СТМ са задължени да установяват и поддържат връзки с адекватни партньори в предприятието и извън него (вземащи решения, мениджмънт, представители на работниците, синдикати и др.)

5. Първа помощ и управление на трудовите злополуки

За всяка ефективна фирмена политика съществено значение имат Програмата за оказване на първа помощ и за управлението на трудовите злополуки, установяването на отговорностите, осигуряването на необходимия персонал и на комуникация с работниците. Работодателят е длъжен да информира работниците за организацията за оказване на първа помощ, вкл. за разположението на необходимата апаратура и наличността на обучен персонал. Това се извършва при инструктажа на новопостъпилите работници или при започване на работа на ново работно място. Обучението, документацията и оборудването трябва да бъдат осъвременявани. Работодателят трябва да осигурява подходящ брой на персонала, обучен за оказване на първа помощ. Обучението трябва да се извършва по национално утвърдена система, както и във връзка със специфичните особености на организацията да се осигурява допълнително обучение. Подходящият брой на обучения персонал се определя въз основа на няколко фактора:

• достъпът до лечение е труден, поради голямото разстояние до центровете за спешна помощ;
• възможности за ползване на обучен персонал на друг работодател;
• работници, които редовно работят на голямо разстояние от предприятието;
• брой на работещите, вкл. промени във връзка със сменен режим;
• възможности за поемане функциите на обучения персонал, вкл. по време на годишен отпуск, от други обучени лица или поне от някой, който да е в състояние да има контрол върху ситуацията и да организира даването на първа помощ.

Работата на голямо разстояние от медицински центрове или на трудно достъпни работни места (напр. в мините, дърводобива и др.) изисква специална организация за осигуряване на транспорт до болница или за довеждане на медицински персонал до работното място. Обучението и тренировките на тези процедури също са от съществено значение.

Фирмите с потенциално големи рискове, трябва да имат утвърден план за действие в аварийни ситуации и план за обучение за оказване на първа помощ.

Целите на дейностите на СТМ се обсъждат с всички участници в дейностите по осигуряване на здраве и безопасност във фирмата (работодател, работещи, синдикати) на всички етапи – при поставянето на целите, формирането на приоритетите, оценката на ефикасността на програмите, управлението на качеството и постоянното му подобряване. За оптимизиране на дейностите по БЗР е наложително те постоянно да се оценяват (одитират).

Важни условия за добрата практика са:

?        планът за действие по здраве и безопасност (ситуационният анализ, определянето на общите цели, процедурите по плана и стратегиите на интервенционните процедури, оценяването на резултатите) за конкретната фирма да съответства на потребностите й;

?        планът да е съгласуван с участниците в дейностите по здраве и безопасност във фирмата;

?        отговорностите и сроковете да са ясни;

?        да се разбират и да се съобразяват: икономическото състояние на фирмата, регионалните и браншовите особености, наличните и планираните дейности по БЗР, очакванията от СТМ.

По данни на ИА ГИТ в около 85% за българските работодатели се оказва практически невъзможно сами или в съдружие да създадат СТМ, поради което те сключват договор със законно регистрирана СТМ. Към настоящия момент у нас все още няма убеденост в необходимостта от трудовомедицинско обслужване и в ползата от него. В значителен брой от случаите работодателите сключват договор със СТМ само заради формалното изпълнение на законовите изисквания без да се интересуват от смисъла и ефективността на тези услуги, нито от значимостта на показателя “разходи – полза”. Все по-често с неодобрение или тревога се споменава от страна на различни участници в процеса по осигуряване на БЗР (работодатели, представители на работниците, специалисти по безопасност, специалисти по трудова медицина, контролни органи), че работата на много СТМ е свързана с изпълнение на непълен обем дейности, а само на някои от тях и при това на ниско равнище.

Причините за срещаните трудности при избор на СТМ и при последващата съвместна работа могат да се формулират така:

?        все още няма точни и ясни критерии и системи за оценка на качеството на работата и предлаганите услуги от СТМ;

?        има раздвояване в предлаганите услуги от СТМ в посоките по осигуряване на техническа безопасност и по осигуряване на трудово-медицински дейности, в зависимост от преобладаващите технически или медицински специалисти в тях;

?        няма правила за доказана добра трудово-медицинска практика и съответни стандарти по трудова медицина;

?        много от извършените услуги в процеса на работа между работодател и СТМ се правят формално, с което не може да се постигнат добри резултати по осигуряване на ЗБУТ;

?        няма единен критерий или правила при изготвяне на анализите за здравословното състояние на работещите;

?        слаба подготовка на техническите специалисти в СТМ по нормативните документи и изисквания в областта на ЗБУТ и липса на учебни програми и осигурено обучение за изграждане на такива специалисти.

3.3.3. Задължения и отговорности на работниците

Добрите резултати от работата на дадена фирма, винаги са свързани с доброто сътрудничество мужду участниците в нея на всички нива. Особено важно е сътрудничеството на работодателя с работещите. Участието на работниците в обсъждането на проблемите по ЗБУТ е важно, защото точно работникът има право на защита на здравето и живота през цялата му трудова дейност.

Всеки от участниците в дейността по осигуряване на ЗБУТ носи отговорност и има възможност да прилага коригиращи мерки на съответното ниво. Държавата има важна роля за създаване на ЗБУТ, но на практика това може да стане възможно само с помощ от и в предприятието.

Отговорността за това в предприятието се носи от:

1. Ръководството на предприятието – определя политиката и организира създаването на безопасна и здравословна работна среда.
2. Специализираните звена и структури – осъществяват специализирана дейност и контрол по условията на труд.
3. Работниците и служителите – непосредствени участници в производството, които с поведението си реагират непосредствено към работната среда.

Освен някои повече или по-малко теоритични причини, участието на работниците дава някои важни преимущества:

• то е основано на познанията за производствените процеси, задачи и проблеми (редица проблеми, с които работниците се сблъскват ежедневно, могат да останат незабелязани отвън);
• води до съпричастност от страна на работниците;
• подобрява възприемането на резултатите;
• подобрява сътрудничеството, свързано с планове за проектиране и техническа намеса;
• качеството на оценката на работното място и на професионалния риск зависи в голяма степен от сътрудничеството с работниците.

Ако работодателят изпълни задълженията си, свързани със защитата на здравето и безопасността на работниците, като:

?        осигури организация за действия по ликвидиране на опасностите;

?        осигури звена в предприятието, които да го консултират и подпомагат в дейността му по осигуряване на ЗБУТ;

?        осигури укрепване на здравето и трудоспособността на работещите във връзка с извършваната от тях работа;

?        осигури на всеки работещ подходящо обучение по ЗБУТ,

а от друга страна ако всеки работник изпълни своите задължения като:

• използва правилно машините, апаратите, инструментите, опасните вещества и материали, транспортните средства и другото работно оборудване;
• използва правилно дадените му ЛПС и специално работно облекло и обувки;
• използва правилно средствата за колективна защита и не ги отстранява или изменя самоволно;
• информира незабавно работодателя или съответните длъжностни лица за всяка възникнала обстановка при работа, която може да представлява  непосредствена опасност за здравето;
• съдейства на работодателя при изпълнение на мероприятията за осигуряване на ЗБУТ;
• изпълнява предписанията, дадени от контролните органи и т.н.,

взаимното уважение и сътрудничество задължително ще дадат своите положителни резултати. Връзката между работодателя и работниците в лицето на КУТ е основно подпомагаща сътрудничеството и добрите резултати от него.

3.4. Комуникации в системата за управление

Комуникациите представляват предаване, приемане или размяна на различни съобщения от хората. Те са твърде необходими в сферата на управление на БЗР, тъй като подпомагат общуването във всички аспекти на безопасността и здравето, както вътре във фирмата, така и с други компетентни и заинтересовани страни извън нея. За да бъдат ефективни комуникациите фирмата трябва да организира:

1. Идентифицирането и получаването на актуална за нейната дейност информация от външни източници, което включва:

• нови нормативни актове по БЗР, допълнения или изменения в тях;
• информация, необходима за идентифициране на опасностите, оценка и управление на рисковете, в т.ч. и рисковете от аварии и опазване на околната среда, посредством информация за новостите в науката и практиката на БЗР – научни разработки, нови техники, технологии и т.н., както и добра практика чрез метода на бенчмаркинга;
• информация за новостите и развитието на практиката за управление на БЗР.

1. Осигуряване на условия за комуникиране на информацията, отнасяща се до БЗР, до всички хора от фирмата, които се нуждаят от нея. Това изисква:

• да се определят потребностите от информация;
• да се осигури удовлетворяване на тези потребности;
• да се създаде такава организация, че потокът от информация във фирмата да протича както “отгоре-надолу”, така и “отдолу-нагоре” и по хоризонтала;
• да не се допуска подценяване на проблемите на БЗР при редовните оперативки и съвещания;
• редовно да се докладват опасностите и грешките както в организацията на дейностите, така и на средствата за осигуряване на БЗР;
• да се извличат поуки от трудовите злополуки и проишествия (опасни събития, недовели до злополуки), за да се избегне тяхното повтаряне.

1. Осигуряване на обратна връзка и получаване на предложения, касаещи БЗР от работниците и служителите.
2. Осигуряване на своевременно предаване на необходимата информация на заинтересованите и компетентни страни извън фирмата.

3.5. Документиране на СУБЗР

Документацията е ключов елемент на СУБЗР. Тя има важната роля да обедини и класифицира познанията за системата и нейното ползване, както и получените резултати от нейното функциониране. Документите, свързани с осигуряването на БЗР във фирмата могат да се разделят на следните три нива ( БДС ISO 10013):

1. Документи на системата за управление на  безопасността и здравето при работа;
2. Документи, съдържащи важни аспекти по безопасността и здравето, които се ползват от системата за управление;
3. Работна документация.

В съответствие с ръста и характера на дейността на фирмата документацията на СУБЗР  (Наръчник по безопасност и здраве при работа) включва:

?        Политика по БЗР и целите на организацията, вкл. Декларация на ръководството на фирмата за неговата политика за БЗР.

?        Описание на СУБЗР: организационна структура, функции и отговорности на звената и длъжностните лица.

?        Описание на документираните процедури от технологията за управление.

Документацията трябва да е ясна и разбираема за всички, които ще я ползват. Тя трябва да е периодически преглеждана,          ревизирана, както следва оповестена и лесно достъпна.

По-долу са изредени основните документи, свързани с функционирането на СУБЗР и получените резултати, без претенции за абсолютна пълнота:

1. Програми и планове за осигуряване на БЗР, вкл. за предотвратяване на аварии;
2. Документи за осъществяване на контрола и оценъчната дейност:

• планове и графици за контрол и оценка;
• протоколи за резултати от текущ контрол, препоръки за коригиращи действия и тяхното изпълнение;
• документи от тематични проверки, предложени коригиращи мерки и тяхното реализиране;
• документи за организацията и резултатите от оценката на риска;
• документи за проведените одити и мениджърски прегледи: организация, резултати, коригиращи действия и действия за непрекъснато подобряване;
• документи за отделни измервания, анализи и оценки на параметрите на условията на труд.

1. Документация за трудовия травматизъм и здравословното състояние:

• разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и професионални заболявания;
• резултати от изследвания на здравното състояние на персонала и промоция на здравето (изпълнява се заедно със СТМ).

1. Документи за квалификация, обучение и инструктажи:

• обучение на ръководния персонал по нива на управление;
• обучение на работещите, съгл. чл.26, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ и чл. 281, ал. 1 от КТ;
• обучение на членовете на КУТ и ГУТ, съгл. чл. 30, ал. 3 от ЗЗБУТ;
• обучение и документиране на лицата с правоспособност за работа с машини, съоръжения и технологични процеси с повишена опасност, съгл. чл. 281, ал. 2 КТ;

1. Архив на СУБЗР:

• писма, заповеди, разпореждания и други;
• архив за работата на КУТ и ГУТ;
• архив от взаимоотношенията с компетентните органи по проблемите на БЗР – за противопожарна защита, за съоръжения с повишена опасност, за промишлени аварии, ГИТ  и др.

1. Списък на актуалните за фирмата нормативни документи по БЗР на национално, отраслово и фирмено ниво.
2. Подробна документация за изпълнение на производствените процеси (при нормална експлоатация и в случай на създадена аварийна ситуация) – работни инструкции, чертежи, софтуерни продукти и т.н., които се съхраняват на работното място:

• длъжностни инструкции – определят правата, задълженията, подчинеността и отговорността на персонала на всяко работно място;
• експлоатационни инструкции:
• оперативни – определят реда за пускане, спиране, превключване на задвижването и действието на персонала при нормална експлоатация и при аварийни ситуации;
• технически – по въпросите на техническото обслужване на машините и съоръженията, указания за поддръжка на определен режим, ред за проверка, прегледи и текущи ремонти;
• технологични – за ремонта на оборудването (профилактичен и основен) при откази и аварии.
• инструкции за безопасност към отделни машини, съоръжения, технологични процеси и др., съгл. чл. 277 от КТ

Документите по т. 7 могат да бъдат представени в “наръчника” само като списък. Това са документите, които на практика трябва да осигурят достатъчно инструкции на работника и прекия му ръководител, за да се изпълни работата по най-ефективен и безопасен начин.

1. Документи третиращи отделни аспекти на БЗР:

• програми и планове на фирмата със значение за БЗР: програми за развитие, промяна на продуктовата структура, оборудване и др.;
• техническа документация, съхранявана в съответните ръководни звена за:

-          проекти за изградени мощности, за ново строителство, за реконструкция и модернизация;

-          документи по монтажа, настройката и приемането в експлоатация на оборудването, технологията и сградите;

-          документация за текущата експлоатация на производствените обекти;

-          документация по ремонтите;

-          документация по експлоатацията и поддръжката на различните средства за колективна защита: отоплителни, вентилационни и климатични инсталации; средства за борба с отделянета на газове, пари и аерозоли; за защита от шума, от вредни полета и лъчения и т.н.

ІV. ОЦЕНКА НА РАБОТНОТО МЯСТО И ОЦЕНКА НА РИСКА

Оценката на работното място (ОРМ) е изследователска дейност, която има за цел установяване на всички неблагоприятни ситуации и действия, които биха могли да причинят злополуки, заболявания и дискомфорт на работещите. Отговорност и задължение на работодателите е тази дейност в предприятието да се извършва системно и компетентно. Чрез нея се дава отговор на два въпроса:

?        Кои ситуации или дейности причиняват или е възможно да причинят заболявания или злополуки?

?        Трябва ли да се предприемат действия и какви ще бъдат последиците от тях?

ОРМ не е само начин за проучване на обстановката на работното място и пряко генериране на решения. Основната цел е да се постави началото на процес на подобрения, основан на диалог за условията на труд в рамките на фирмата, за да може впоследствие дейностите за осигуряване на здраве и безопасност да станат управленска практика с активното участие на работещите.

Европейският опит учи, че специално внимание следва да се отдава на информацията за възможните ползи, които фирмите могат да реализират, чрез създаване на собствена практика за оценка на работното място в съответствие с типичните за фирмата проблеми, свързани с условията на труд. Оценката на работното място, извършвана от фирмата, интегрирана във фирмената политика за осигуряване на здраве и безопасност при работа, може да бъде отправна точка за конкретни превантивни действия.

Подходите за извършване на превантивни дейности трябва да се основават на осъзнатия интерес от страна както на работодателите, така и на работниците, а не на страха от евентуална санкция. Резултати от проучване във Великобритания показват, че средствата отделяни за безопасност и здраве са от 5% до 10% от общата печалба. Разходите и загубите от злополуки са били между 8 и 30 пъти по-големи от разходите за допълнителни възнаграждения. По този начин се обосновава икономическият ефект от инвестиране в осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Освен намалените разходи, управлението на здравословните и безопасни условия на труд повишава ефективността на бизнеса и имиджа на фирмата. В повечето европейски страни законодателството предвижда задължително организиране на някаква форма на “вътрешен контрол”, която е в съответствие с изискванията на стандартите за качество от серията  ISO 9000 и ISO  14000.

За фирми, които за първи път ще извършват ОРМ, създаването на добра организация е от особена важност. Процесът на ОРМ следва да се провежда в тясно сътрудничество с работниците. Необходимо е да се формулира фирмената политика, която да свързва оценката на работното място с други организационни проблеми, като проблемите на качеството и на опазването на околната среда.

Планирането и организацията на работата се извършват на основата на принципите на превантивността:

• отстраняване на рисковете като такива, отстраняване  на рисковете на мястото на възникването им , оценка на рисковете, които не могат да бъдат отстранени;
• адаптиране на работата спрямо индивида и адаптация на индивида към техническия прогрес при проектиране на работните места, избора на работното оборудване и на работните и производствените методи;
• замяна на опасното с по-малко опасно или неопасно: разработване на последователна цялостна превантивна политика, която обхваща технологията, работните условия, въздействието на факторите на работната среда;
• предимство на колективните мерки за защита пред личните предпазни средства;
• осигуряване на правилен инструктаж на работниците.

При практическото извършване на оценката могат да се използват различни методи и способи. Обсъждат се четири типа подходи за оценяване:

?        Обща инспекция на работните условия чрез въпросници и оглед – подходящ за фирми, които искат да формират първа оценка на ситуацията и имат ограничен опит;

?        Оценки, насочени към конкретни задачи (напр. оценка на операциите) – фокусирани са върху реалното изпълнение на трудовите задачи от работещите. Полезни са при изготвяне на проекти и за всякакви други оценъчни дейности;

?        Тематични оценки, насочени към конкретен аспект от условията на труд, основно чрез събиране на детайлна информация. Повечето от методите, използвани за този тип оценки, трябва да се прилагат от обучени оценители;

?        Организационни или стратегически оценки – проучват организацията и управлението на дейностите, свързани с безопасността и здравето.

Практически оценката се реализира в два основни етапа. Първият е предназначен да идентифицира ситуации и дейности, които е възможно да имат увреждащо действие, главно чрез събиране на информация от всякакви източници вътре и извън фирмата. Вторият е оценка на събраната информация за вземане на решение за възможните  коригиращи мерки, които ще трябва да се предприемат. Резултатът е План за действие. Особено внимание в процеса на извършване на ОРМ заслужават т.н. последващи (заключителни) дейности  по прилагането на подобренията и обзор на постигнатите резултати. ОРМ не е самоцел. Ползата от нея се реализира чрез мерките за подобрения и техния ефект.

ОРМ е особено важна дейност за предприятия, които са задължени да създават Служби по трудова медицина, поради съществуващ висок риск. Квалификацията на лицата, които ще бъдат ангажирани с ОРМ, трябва да им позволява: да установяват проблемите свързани със БЗР; да правят оценка и степенуване по приоритет на необходимостта от промени; да дават предложения за възможни решения и да определят ситуации, при които е необходима помощ от външни експерти.

В идеалния случай, оценката на работните условия е интегрална част от ежедневната управленска практика – вътрешния контрол. Тя е грижа на всеки отдел и член на организацията.

За успешното извършване на оценка на работното място могат да помогнат следните препоръки:

1. Възползвайте се от възможностите да започнете ОРМ – добри възможности са: желание на фирмата да изпълнява превантивна политика или да въведе процедура за управление на качеството; при пилотен или инвестиционен проект, или план на фирмата за реорганизация; оплаквания на работещи от работните условия; високи нива на отсъствията по болест поради неблагоприятни работни условия; при злополука или авария; при промяна на нормативните задължения.
2. Формулирайте фирмена политика, която свързва дейността по БЗР с други организационни проблеми, като качество, околна среда, технологични промени и управление на човешките ресурси. Работните условия трябва да са грижа на всички, а принципът за вътрешен контрол да е възможно по-широко възприет.
3. Отговорността и осигуряването на широко участие в оценката са от решаващо значение. Ангажирането на най-високо ръководно ниво е решаващо за поставянето на ясни цели. Междинните и непосредствени ръководители трябва да имат ясни отговорности с насочено внимание към условията на труд и ОРМ.
4. Планирайте внимателно оценката на работното място – времето изразходвано за организация, ще се компенсира по време на оценката и последващите заключителни дейности. Обърнете внимание на:

• формулиране на ясни и реалистични цели и задачи;
• съгласуваност с фирмената политика;
• кадрово обезпечаване (обучение, задачи, отговорности); роля на външни експерти;
• работническо участие;
• работен график;
• последващи заключителни дейности: избор на приоритети, изготвяне на план за действие, проектиране и реализация на подобрения.

1. Осигурете необходимата подготовка и адекватни знания, чрез обучение на участниците в оценката от фирмата, за да могат: да обсъждат проблемите по БЗР с експерти и консултанти; да реализират възможния максимум от ОРМ; да съдействат за повишаване на качеството на безопасността, на управлението на здравето като цяло и на ОРМ в частност.
2. Изберете подходящи методи и инструменти, които предоставят достатъчна информация чрез приемливо усилие. Прилагането на няколко по вид методи често дава най-добри резултати;
3. Осигурете участието на работниците или техните представители. Те трябва да имат влияние на стратегическо ниво при приемането на политиката за БЗР и задачите по нея, да участват на определено ниво при планирането и извършването на ОРМ,  да бъдат информирани и да представят своите коментари по съдържанието на крайните писмени заключения. Планирането на дизайна и реализацията на подобренията също изисква участието на работещите.
4. Наблюдавайте работните условия в ежедневната практика на къртене – направете ОРМ и управлението на безопасността и качеството част от ежедневната управленска практика.
5. Учете се от опита. Прегледайте пълния реализиран процес на ОРМ с цел следващия път да го извършите по-добре. Открийте слабите места, извършете анализ цена – ефект, установете дали всички участници са изпълнили своите задължения по адекватен начин.

ОРМ и оценката на риска, пораждан от особено значим фактор на работната среда и/или трудовия процес, са допълващи се последователни процеси. Между тях съществуват разлики и специфични особености. ОРМ има по-широк обхват и е насочена най-вече към непосредствени действия за подобряване на обстановката на работното място. Обсъждат се всички аспекти на извършваната работа, при това не винаги е необходима количествена оценка. Оценката на риска винаги има конкретно значение -  насочена е главно към определяне  на рисковете и целта е да се получи количествена оценка с оглед избор на по-безопасни алтернативи.

Предназначението на оценката на риска е да даде на работодателя необходимият инструментариум за предприемане на мерки за осигуряване на БЗР по един ефективен и превантивен като подход начин. За да изпълни това свое предназначение оценката на риска следва да осигури следните по-важни цели:

• да се провери адекватността на съществуващите мерки за безопасност спрямо разумно предвидимите за условията на фирмата рискове;
• да се разкрият опасностите и поражданите от тях рискове, така че в съответствие с нормативната уредба да се определят необходимите и достатъчни мерки обхващащи: всички аспекти на производствените, спомагателни и други дейности изпълнявани във фирмата; персонала на фирмата и външният персонал, пребиваващ на производствената площадка;
• да се осигури необходимата информация за: подбор на най-доброто технологично и спомагателно оборудване; използваните материали, продукти и енергия; устройството на работните места; организацията на труда; организацията на производството, в т.ч.  на ремонтната дейност; планиране развитието или промените заложени в бизнес-програмата на фирмата;
• информиране и обучение на работещите за съществуващите рискове и начини на тяхното предотвратяване;
• организиране на дейността за прилагане на необходимите мерки, включващи фирмени правила – работни инструкции, длъжностни инструкции, норми, фирмената политика и СУБЗР;
• при невъзможност за отстраняване на риска да се определят приоритетите при въвеждане на определените в резултат на оценката на риска мерки за безопасност. Мерките да не водят до друг риск;
• да се предостави основа за преценка на ефекта от предприетите мерки за подобрение условията на труд над минимално изискваните параметри от закона;
• да се демонстрира пред заинтересованите и компетентни органи и лица, че осигуряването на БЗР във фирмата е в съответствие с изискванията на законовите и подзаконови нормативни актове, както и с постиженията на добрата практика в съответния вид производство.

Правната уредба за оценка на риска се съдържа в ЗЗБУТ чл.16, ал. 1 и 2 и Наредба № 5 от 11.05.1999г. на МТСП и МЗ за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. Според нея работодателят е длъжен:

?        да направи оценка на риска за БЗР, която да обхване работните процеси и работното оборудване, помещенията, работните места, организацията на труда, използването на суровини и материали и др. странични фактори;

?        да планира подходящи мерки за предотвратяване на риска в съответствие с направената оценка, а когато това не е възможно, да осигури защита на работещите и на другите лица;

?        да отчита специфичните опасности за работещите, които се нуждаят от специална закрила, включително и тези с ограничена трудоспособност;

?        да осигурява ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето;

?        да предвиди съответните улеснения за лицата с ограничена трудоспособност на работните им места при изпълнение на трудовите им функции;

?        да създаде необходимата организация за осъществяване на наблюдението и контрола при изпълнението на планираните мерки;

?        да не допуска до местата, където съществува  сериозна или специфична опасност за здравето и живота лица, които не са подходящо обучени, инструктирани, екипирани;

?        да предприеме необходимите мерки за координация на действията за осигуряване на ЗБУТ, когато на един обект или работна площадка се извършват работи или дейности от работници или служители и на други работодатели.

Крайната цел на оценката на риска е да се подпомогне работодателя при изготвяне на адекватна програма и предприемане на конкретни действия за овладяване професионалните рискове на работното място, а в случай на остатъчен риск – за предприемане на необходимите мерки за защита на работещите.

Във връзка с оценката на риска са въведени следните понятия:

Вреда – физическо нараняване и/или увреждане на здравето, свързано и с материална загуба и непроизводствен разход.

Опасност – вътрешно свойство или способност на нещо (работни материали, оборудване, методи и др.) да предизвика вреда или увреждане. Опасност това е всичко, което може да увреди пряко или косвено човешкото здраве, включително и да причини смърт.

Опасна ситуация – съвкупност от явления, условия и състояния на обект/система с потенциал да предизвика вреда и/или щета. Опасната ситуация се разглежда като проявление на отделна опасност. В този смисъл един и същи вид опасност може да се прояви в повече от една опасна ситуация.

Идентификация на опасност – процесът на установяване съществуването на опасност и  определянето на нейните характеристики.

Риск е осъзнаване на вероятноста за вредата от конкретното нещо, представляващо опасност.

Анализ на риска е използването на наличната информация за идентифициране на възможни опасни събития, за определяне елементите на риска, оценката и управлението на риска.

Елементи на риска: тежест на вредата и вероятност за възникването й.

Оценката на риска е внимателно проучване, с което да се установи какво в работата може да причини нараняване, заболяване или вреда и да се направи преценка взети ли са достатъчно мерки, за премахване на опасностите. Крайната цел е  никой да не заболее вследствие на извършваната работа. Оценка на риска е процес на взимане на решение относно величината и допустимостта на риска на база на характеризирането и установяването на риска, разпоредбите на нормативните актове и отчитане на фактори като технически достижения, околна среда, психологически, икономически и социални аспекти.

Управление на риска е процес на предотвратяване, отстраняване или ограничаване на риска за здравето и безопасността, включващ текущи организационни, контролни, оценъчни, комуникационни, технически и технологични дейности в предприятието.

Оценката на риска при услуги като кърти чисти извозва е сложна и скъпо струваща процедура. Резултатите са количествени и имат аналитично-статистически характер. За конкретна практическа ситуация се решават въпроси за едновременното действие на множество фактори, сложни взаимодействия с прояви на комплексно и комбинирано действие, за чувствителността на реално експонираните лица и за разходите по процедурата. Преди да се пристъпи към оценка трябва да се реши: кои работни места са обект на оценката, кои са оценяваните дейности и кои техни аспекти трябва да бъдат разгледани на първо място.

Първоначалното общо определяне на опасностите може да обхване всички работни места, дейности, лица и аспекти от работата. Всеки разглеждан аспект на дейността трябва да съответства на свързания с него риск. Няма смисъл да се извършва задълбочена оценка по аспект от работата, който не е свързан с оплаквания от страна на работниците или сериозни последици. В такива случаи е достатъчен само бърз преглед. Степента на детайлизиране на оценката зависи от вида и естеството на опасностите, с отдаване на по-голямо значение на възможните последици от тях, и от броя на изложените на опасност лица.

Предмет на оценка са:

• работна среда – шум, вибрации, осветление, микроклимат, радиация;
• физическо натоварване – работна поза, тежка физическа работа, движения и използване на сила, ръчна работа с товари;
• химични вещества, газове, пари, прах;
• безопасност: при механично въздействие, височина, електрически удар, пожар, експлозии, химикали;
• ергономия на работното място и работния участък – разположение, размери, контролни уреди, информационни панели;
• биологични агенти – микроорганизми, бактерии, вируси, токсини;
• умствено натоварване и емоционално напрежение, свързано с възприемане на информация, вземане на решения и др.;
• стрес – изисквания за контрол и способност за контрол;
• съдържание на работната дейност – времетраене на работните цикли, възможности за обучение;
• организационни фактори – работни смени, йерархични нива, социална подкрепа, стил на ръководство.

Схемата за оценка на работно място и на професионалния риск включва: организация; методика – елементи и процедура; информация и документация – Досие на фирмата и крайни резултати (фиг. 4.).

Фиг. 4.  Оценка на работното място и професионалния риск*

Оценката на работното място и професионалния риск включват следните задачи за изпълнение:

1. Разработване и утвърждаване на план-график за отделните етапи при оценка на работните места и професионалните рискове

Оценяването на работните места и професионалните рискове се планира, разпорежда и контролира от работодателя, като в този процес участват: Службата по трудова медицина, специалистът/отделът по безопасност и здраве при работа във фирмата, КУТ/ГУТ, специалисти и ръководители от фирмата.

Програмата се утвърждава от работодателя и включва следните елементи:

?        организация и координация на дейностите по оценка на риска;

?        подходи и методи за извършване на оценката;

?        оценители на риска;

?        начини за осигуряване на информация, обучение и консултации на оценителите;

?        етапи, последователност и срокове за оценяването на риска.

2.  Методология

2.1.  Класификация на работните места и трудовите дейности – наблюдават се всички трудови дейности, извършвани по работните места. На основата на еднакви условия на труд ( включващи работна среда и процес),  работните места се групират по рационален и управляем начин, като се оформя списък на типовите работни места в предприятието, който се обсъжда и съгласува с специалиста по БЗР за всяко от структурните звена.

2.2.  Събиране на информация и начало на съставяне на Досие на фирмата по състоянието на условията на труд до момента и съгласно извършваната оценка на работните места и професионалния риск.

Събираната информация за състоянието на условията на труд във фирмата до момента ще трябва да се опише, систематизира и изучи. Това ще бъдат: данни от измервания на факторите на работната среда и трудовия процес и свързаните с тях потенциални опасности, които са вече известни; информация за групите работници, които трябва да се имат предвид при ОРМ и трудовия процес и особено тези с повишена уязвимост; информация за здравното състояние на персонала; за   трудовите злополуки и професионални заболявания, както и за т.нар. квазизлополуки и проявите на непредпазливост; за мерките за безопасност; за нормативните документи и стандарти, имащи отношение към оценяването на работните места и професионалния риск конкретно за фирмата;

2.3. Идентификация на опасностите за всяко работно място и дейност и изработване на обобщаващ класификатор за тях – събира  се информация за състоянието на: работни процеси; работно оборудване; използвани суровини и материали; средства за колективна и лична защита; организация на труда; работни помещения.

За идентифициране на опасностите се прилагат следните подходи:

• Наблюдение на трудовия процес – насочено е към конкретните действия и начините, по които се извършват, като работната обстановка във връзка с извършваните дейности се обсъжда от работещите. Наблюдението се осъществява при сътрудничество от страна на работещите.
• Проучване условията на труд, организацията по безопасност и здраве при работа и предприетите мерки за намаляване и ограничаване действието на съответните фактори.
• Използване на контролни и анкетни карти, въпросници и интервюта за установяване на проблеми с: технологичното оборудване, работата, работния процес и работната среда.
• Измерване параметрите на работната среда – отчитане резултатите от измервания на пределно допустимите концентрации на фактори на работната среда. За определяне на съответните опасности се използват данните от актуални измервания на параметрите на работната среда. Резултатите от измерванията дават най-обективната информация за рисковите фактори на работното място. Повечето измервание са сложни и следва да се провеждат от обучени специалисти

Етапът завършва с описание на установените опасности за всяко работно място, които се отразяват в съответна таблица.

2.4. Определяне на работниците и служителите, изложени на съответните опасности за даденото работно място. Това са:

• работещите, чиято дейност е свързана с опасностите на съответното работно място;
• работещите, чиято дейност не е  пряко свързани с опасностите на съответното работно място, но могат да бъдат изложение на тяхното въздействието;
• външни лица, които могат да бъдат изложени на въздействие

При определяне на работещите, подложени на опасности, се обръща внимание на тези, които се нуждаят от специална закрила: ненавършили 18 години; бременни и кърмачки; лица с ограничена работоспособност, чужди граждани.

Този етап завършва с попълване на графите “опасност”, “работни места”, “длъжности”, “брой подложени лица” и “време на експозиция” от картите за оценка на риска на работно място/длъжност.

3.   Оценка на риска

За да се оцени значимостта на риска, трябва да се определи каква може да бъде тежестта на вредата, която той би могъл да породи и вероятността тази вреда да се получи. Ето защо, за всяка идентифицирана опасност се определят елементите на риска, който тя поражда. В зависимост от поставената цел, оценката на риска обхваща единият или двата вида последици:

• Последици за персонала – вреда;
• Щети отнасящи се до: повреди, разрушаване на материални активи; загуби от непроизведена продукция вследствие престой и щети на околната среда. Щетите могат да бъдат характеризирани  в някаква скала от незначителни до катастрофални и /или във финансово изражение.

Вероятността за нанасяне на вреда се преценява по:

• честотата, продължителността и спецификата на експозиция;
• вероятността от възникване на опасно събитие;
• техническите възможности за ограничаване или избягване на вредата;
• човешките възможности за избягване или ограничаване на вредата (квалификация, опит, практически знания и умения, взаимодействие между хората, психологически, социални и ергономически аспекти);
• стойности на параметрите на работната среда.

За всеки от тези основни параметри ( вероятност, експозиция, последици) могат да се въведат количествени критерии, които да се използуват при оценка на риска за всяко работно място.

Тежестта на вредата се преценява съобразно:

• вида на обектите, подлежащите на защита хора, работната среда;
• тежестта на възможните наранявания или увреждания на здравето – незначителни, сериозни, опасни и фатални;
• обхват на вредата.

Изследване на комбинацията от елементите на риска ще определи нивото на риска и  неговата допустимост и ще послужи като база за последваща технико-икономическа преценка и за избор на необходимите мерки за безопасност.

За оценката на риска се прилагат различни количествени и качествени методи и различни техники. Количествените методи се основават на математико-статистически модели, изискващи множество и различни по характер технически изпитания, опит и много висока квалификация на лицата разработващи модела. По-често се прилагат методи с използването на техники, съдържащи качествени елементи  базирани на: експертна преценка за елементите на риска и оценка нивото на риска само във връзка с другите рискове или риска за цялата система – използва се отношение (степени), вариращи от незначителен (пренебрежим) риск да недопустим.

4. Разработване на програма за превенция и управление на риска във фирмите

Етапът се състои във вземане на управленски решения от работодателя и съгласуването им с КУТ за профилактични мерки за отстраняване или минимизирани на риска и щетите от проявлението на опасността. Това е свързано с необходими инвестиции и време за осъществяване на мерките за безопасност. Изпълнението на някои от мероприятията е с организационен характер, не изискват инвестиции и са изпълними още в процеса на работата по оценката на риска.

Изготвя се план за действие, представляващ програма за превенция, разработена въз основа на оценката на риска.

Препоръчително е да се отразят всички проблеми, посочени от работниците и идентифицирани от оценителите. Не бива да се подминават някои от проблемите като маловажни, както и тези, за които на този етап няма решение.

Приоритетните проблеми се определят при спазването на следните основни критерии:

• сериозност на опасностите;
• брой на хората, които могат да бъдат засегнати;
• влияние на опасностите върху травматизма, временната нетрудоспособност и професионалните заболявания.

Във връзка с определените приоритети и съобразно времето за решаване проблемите се групират на 3 групи:

?        за незабавна реализация;

?        за реализация в кратък срок;

?        за реализация в по-продължителен срок

Към проблемите, изискващи незабавна реализация се причисляват тези, за които при оценката на риска е преценено, че носят висока степен на риск. Към тази група могат да се отнесат и проблемите, чието решаване не е свързано с финансови средства. При този случай ангажирането на работниците е препоръчително с оглед съпричастността им към решаване на проблемите.

Към втората група проблеми – за реализация в кратък срок, се включват тези, които ако не бъдат решени в близко бъдеще, представляват потенциална опасност за увреждане здравословното състояние на работещите или са предпоставка за трудови злополуки и професионални заболявания.

Към третата група – за реализация в по-дълъг срок се причисляват проблемите, за които се налага проучване на нашия и световен опит и осигуряване на необходимите финансови средства за реализация.

За всички предвидени мероприятия, включени в плана за действие се определят лица с делегиране на права и задължения за изпълнението им, предвидени ресурси и срок за изпълнение.

При вземане на решения трябва да се вземат под внимание следните принципи за превенция:

• Предприетите мерки да бъдат насочени към източниците на проблемите;
• Да се заменят опасните процеси, материали и оборудване с по-малко опасни;
• Да се предпочитат колективните пред индивидуалните мерки за защита;
• Да се използват постиженията на техническия прогрес;
• Да се обучават периодично работниците;
• Да се разработват правила за здравословни и безопасни условия на труд.

5.  Актуализация на оценката на риска

Оценката на риска е постоянен във времето процес. Тя трябва да се преразглежда при:

• промени в условията на труд по работните места и длъжностните характеристики;
• промени в технологията и технологичното оборудване;
• промени в организацията на труда;
• промени в  нормативната база;
• злополука, водеща до трайна нетрудоспособност или смърт;
• нови данни от измервания.

Логическите етапи на последователност в процеса на оценка на риска се базират на целта да се подпомогне работодателят при изготвяне на адекватна програма и предприемане на конкретни действия за овладяване професионалните рискове на работното място, а в случай на остатъчен риск – за предприемане на необходимите мерки за защита на работещите. Управлението на риска не може да се отъждестви с управлението на БЗР. Управлението на риска е процес, който включва дейностите свързани с оценяването на риска, определянето на необходимите и достатъчни мерки за неговото отстраняване или минимизиране, техните приоритети, проследяването на ефекта от тяхното внедряване. Това е важна част от дейността по осигуряване на БЗР, осъществявана от СУБЗР.

УСТАНОВЯВАНЕ, РАЗСЛЕДВАНЕ, РЕГИСТРИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ТРУДОВИТЕ ЗЛОПОЛУКИ

Трудовите злополуки при къртене на стени, общите и професионални заболявания, както и редът за тяхното установяване и последиците от настъпването им се уреждат с чл. 290 на КТ и изискването на чл.23, ал.1 на ЗЗБУТ. Работодателят е длъжен да взима мерки за предотвратяване и намаляване на трудовите злополуки и общите и професионални заболявания, както и да ги отчита по ред, установен от министъра на здравеопазването , министъра на труда и социалната политика и от председателя на Националния статистически институт (чл.289,ал.2 на КТ). Към трудовите злополуки се приравняват професионалните заболявания и отравянията. На регистриране подлежат всички трудови злополуки, които са станали с работещи и са предизвикали загуба на тяхната работоспособност за един или повече работни дни.

Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило нетрудоспособност или смърт. Трудова злополука е и злополуката, станала по време на обичайния път при отиване или връщане от работното място до:

• основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
• мястото, където работникът обикновено се храни през работния ден;
• мястото за получаване на възнаграждение.

Професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от  Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

Трудовите злополуки биват обикновени, аварийни (пострадалите са трима или повече работници) и тежки (довели до инвалидност). При аварийна, тежка или със  смъртен край злополука работодателят е длъжен незабавно да уведоми за нея прокурора, инспекцията по труда, висшестоящата организация. Всяка такава злополука трябва да бъде разследвана от инспектора по труда.

Дейностите, свързани с разследването, регистрирането и отчитането на трудовите злополуки имат като крайна цел да послужат за:

1. Източник за информация за обстоятелствата и причините за проявленията на опасностите в производствената дейност – несъответствие или откази на системата за защита, както и опасно поведение на персонала.
2. Повод за предприемане на конкретни и/или по-обхватни профилактични мерки срещу недопускане на злополуки конкретно от този вид или по-широкообхватни мерки.
3. Създаване на база данни за съвкупността от трудови злополуки (травматизъм) с цел разкриване на тенденции в появата и проявлението на трудовите злополуки, обстоятелствата и причините, които ги обуславят и като мярка за нивото на реализация риск, общо за фирмата и по отделни негови характеристики.
4. Търсене на отговорност.

Предвид новата същност на задълженията и отговорностите на работодателя, включваща и отговорностите, свързани с трудовия травматизъм и професионалните болести, ЗЗБУТ предвижда прилагането на икономически форми за мотивация към подобряване условията на труд и ограничаване неблагоприятните последици от трудовата дейност. Член 51 от закона регламентира “Работниците и служителите се осигуряват задължително за професионално заболяване и трудова злополука, като осигурителните вноски са за сметка на работодателите”.

Кодексът за социално осигуряване, влязъл в сила от 01.01.2000 г., определя осигурителните отношения в съответствие с новата социално-икономическа обстановка и европейската практика. Новите положения са отразени в “Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки”.

Разследване на трудова злополука или опасно събитие, което има потенциал за предизвикване на трудова злополука, се извършва  от определена със заповед на работодателя група специалисти. Тя се ръководи от завеждащия звеното по БЗР. В нея обезателно е включен представител на работниците, съгл. чл.23, ал.2 от ЗЗБУТ. Самото разследване се предшества от предварителна подготовка, преди да е станала злополука, която включва:

1. Определяне на лицата, които следва да формират комисия по разследване на злополуки или опасни събития – по цехове, производства, смени и др.
2. Разработване на план за работата на комисията в случай на трудови злополуки или опасни събития и обучение на членовете на комисията.
3. Определяне на реда за уведомяване на ръководството на фирмата, членовете на комисията и териториалното поделение на НОИ.

В случай на трудова злополука разследването обхваща следните дейности:

Първо. Предприемане на незабавни действия (първоначални мерки), които ръководството на звеното, където е станала злополуката само и/или комисията трябва да предприеме, за да осигури безопасност на персонала (ако се налага):

• да съобщи на съответните длъжностни лица по плана за станалата злополука;
• да се вземат всички необходими мерки за спешно спасяване и оказване на долекарска и лекарска помощ на пострадалия/те;
• да предприеме мерки срещу по-нататъшно развитие на опасния процес, довел до трудова злополука, в т.ч. физическо отделяне на опасността (оборудване или процес) от останалите елементи на производствената система;
• да се поставят необходимите предпазни знаци, табели и ограждения, спиращи достъпа до мястото на проишествието, докато трае разследването;
• да бъдат събрани наличните факти около злополуката, които с течение на времето биха се разсеяли или загубили;

Второ: Определяне на фактите, свързани със злополуката, като за целта е необходимо:

• да се вземат проби за наличието на химически вещества, газове, пари, прах, аерозоли и пр.;
• да се направи подробна визуална регистрация на мястото – да се направят скици, схеми, фотографии и др.;
• да се определят предметите, свързани със злополуката или опасното събитие, които трябва да се запазят като веществени доказателства;
• да се открият хората замесени в инцидента и да се разпитат така ,че да се осигури независимост на отговорите;
• да се проведе разговор с всички, които могат да дадат информация за злополуката;
• да се прегледат всички документи, проекти, работни инструкции, правила по БЗР, оперативни дневници, доклади, бележки и указания на контрола по БЗР и др.

Събраната информация се класифицира като:

1. Сигурни доказателства, безпорни данни, улики.
2. Свидетелски показания на хора, видели инцидента и такива, дошли веднага на местопроишествието след инцидента.
3. Косвени доказателства – получени след логични интерпретации, които водят до единно, но недоказано заключение.

На този етап събраната информация трябва да даде отговор на въпроса “Какво е станало?”.

Трето: На основата на събрани данни, трябва да се възстанови последователността на събитията, довели до злополуката или опасното събитие. Това означава, да може да се отговори на въпроса  “Как е станала злополуката?”. Инструментариумът за изпълнението  на този етап е разкриването на причино-следствените връзки между събитията, водещи до злополуката, чрез построяването на така нареченото дърво на причините (дървото на отказите) – разкрива се логичната последователност от причини, довели до злополуката. Започва се от главното събитие, т.е. злополуката в посока, обратна на протичане на събитията, докато се стигне до началните събития, които са я породили.

Четвърто: Анализ на събитията и фактите от дървото на причините, за да се разкрият коренните причини, т.е. да се отговори на въпроса “Защо е станало събитието?”.

Пето: Разработване на предложения или насоки за профилактика срещу кърти чисти извозва повторение на злополуката по този вид причини и се посочват отговорностите за нея.

За предотвратяване на злополуки на дадено работно място са удачни методите, свързани с анализ на труда – работният процес се детайлизира на отделни операции и опасности при тези операции, които се анализират.

В предприятията, в случайни моменти възникват злополуки и в случайни моменти пострадалите лица, възстановили работоспособността си, се връщат на работа, т.е. в предприятието действат два случайни потока – поток на травматизъм и поток на възстановяване. Въз основа на анализ на тези потоци може да се направи вероятностна оценка на нивото на безопасност на предприятието и по-точно какво е вероятността да няма злополука, да има една, две и повече злополуки.

No related posts.

Сродни публикации с помоща на Yet Another Related Posts Plugin.