Слънчевата архитектура предполага създаване на проекти и реализации, в които основно място заемат технологиите, осигуряващи събиране, транспортиране и съхраняване на слънчева топлина за отопление и горещо битово водоснабдяване. Елементите на слънчевите системи за отопление са интегрирани в обема на сградата. Слънчевите системи за отопление са пасивни и активни.
При пасивните системи се разчита “улавянето“ на слънчевата топлина да става от сградните елементи-стени, подове, тавани. Отоплението е директно или индиректно. При директното отопление пода и стените на помещенията се нагряват директно от слънчевите лъчи. Друг начин е да се използва т.н. парников ефект, при който въздухът от пространството, разположено между прозрачна южна, западна преграда се вкарва директно през отвори в пространството на отопляемите помещения. При индиректното отопление топлината се задържа в елемент на сградата-стена или под, и след това се отдава на помещението чрез повърхността им.
При активните системи за отопление има колектори, тръбна мрежа или канали, циркулационни помпи или вентилатори и акумулатори-водни и сухи-каменни. Системите също могат да бъдат директни и индиректни. При директните системи топлият въздух се подава директно към помещенията, а при индиректните-той обтича най-често стените и подовете им, като ги нагрява. След това стената и пода отдават топлината към помещенията на сградата.
Слънчевите системи на отопление се проектират при спазване на основните изисквания за екологично проектиране.
