Топлоизолация и изолация

Като заченки на металорежещи машини се считат откритие приспособления за пробиване на отвори в дърво, кости, камък, метал и др. от преди 6000 г. пр. Хр. Това са приспособления, които не се задвижват директно от човешката ръка, а чрез междинни елементи.

Известно е приспособление за струговане, изобразено по стените на египетските гробници от преди около 3500 години.

От средата на 16 век датират дълбокопробивните операции за направа на дулата на оръдия и цевите на пушки.

През 18 век със създаването на самоходния супорт струговете добиват приблизително днешния си вид.

С въвеждането на непрекъснато въртеливо движение, с използването на водното колело, а към края на 18 век и началото на 19 век и на парната машина, ММ значително се развиват и използват за подложка замазката от цимент.

През 19 век получават развитие всички видове ММ – стругови, фрезови, стъргателни, дълбачни и шлифовъчни.

През 1892г. американецът Нортън патентова струг с подавателен механизъм, наречен „нортонов  механизъм” за нарязване на резби.

През 20 век започва интензивно развитие на ММ което направо кърти чисти извозва, като се усъвършенства тяхната кинематика, увеличава се стабилността, повишава се точността и устойчивостта им и се създават системи за програмно управление (КПУ, ЦПУ). С развитието на микропроцесорната техника и прилагането на компютърно управление са създадени и автоматични технологични модули, гъвкави автоматични линии и гъвкави автоматични производствени системи.

Металорежещите машини се класифицират по различни признаци, както следва:

според вида на технологичните операции, които могат да  извършат: стругови, фрезови, пробивни, шлифовъчни, зъбообработващи, резбообработващи и др.;

според обхвата на технологичните възможности: универсални, специализирани и специални машини;

според вида на главното им движение: машини с въртеливо и машини с праволинейно движение;

според точността на обработване: има пет класа на точност (като при топлоизолацията и изолацията), които се означават по реда на нарастване на точността на обработването с римски цифри – І, ІІ, ІІІ, ІV и V. В практиката се е наложило класификацията – машини с нормална точност, машини с повишена точност и прецизни машини;

според масата на машината: леки, средни и тежки;

според степента на автоматизация и механизация: частично механизирани, механизирани, автоматизирани, полуавтоматични и автоматични.

Основните тенденции при конструирането на ММ могат да се  обобщят до следното:

- интензифициране на процеса на рязане чрез увеличаване скоростта на рязане при използване на нови инструменти;

- прилагане на модулния принцип на изграждане с цел поевтиняване на конструкциите и значително съкращаване на срока за проектиране и изработване;

- опростяване на кинематиката им чрез използване на нови задвижвания, елементи и възли;

- увеличаване на стабилността, точността и устойчивостта и надеждността им;

повишаване на степента на автоматизация и роботизация;

- създаване на ММ управлявани от микропроцесорна техника;

- осигуряване на максимална безопасност при работа на машините, лекота на обслужване, подходящ дизайн и др.

Формообразуването на детайлите представлява формирането на геометричните повърхнини, с които те са оградени. Геометричните повърхнини, които обграждат детайлите биват: плоски (равнинни); цилиндрични (кръгови и некръгови); конусни (кръгови и некръгови); образувани от движението на права линия  (развиващи се и неразвиващи се); сферични; повърхнини образувани от движението на криви (алгебрични и трансцедентни линии).

За да се получи желаната геометрична форма са необходими поне две производящи линии. Това става при движение и бягане на една от тях , наречена образуваща по другата, наречена направляваща.

Има две основни групи методи за формообразуване: методи без снемане на стружка (леене, щанцоване, шприцоване, щамповане и др.) и методи чрез снемане на стружка (чрез рязане).

При методите за формообразуване чрез рязане са необходими най-малко две движения, а в някои случаи и повече. Изключение е само обработването чрез протегляне или прошиване, където е необходимо само едно движение.

Движенията в ММ според предназначението си при формообразуване на детайли биват работни и спомагателни.

Работните движения са главното и спомагателното движения, като те могат да бъдат праволинейни или въртеливи и периодични и постоянни. Главното движение е това, при което се извършва рязането и се означава с Vc (m/min или m/s). Движението, което има за цел да продължи започнатото рязане до пълното обработване на детайла се нарича подавателно движение и се означава с f (mm/r, mm/дв.ход или mm/зъб). Главното движение винаги е едно, а подавателните могат да бъдат повече. И двата вида движения могат да се извършват поотделно от обработвания детайл и от режещия инструмент, или пък само от детайла или от инструмента.

Установъчните движения спадат към спомагателните. Те имат голямо значение за осигуряване на необходимите размери на обработваните повърхнини и в този смисъл те са един от елементите за настройване на металорежещата машина на размер.

Към спомагателните движения спадат движенията за закрепване и освобождаване на детайла, затягането и освобождаването на режещия инструмент, движенията за управление и командване на металорежещата машина, които се наричат още движения за обслужване.

Параметрите, които определят движенията в металорежещите машини, са скоростта и видът им. Под вид на движението се разбира дали движението е въртеливо или праволинейно. В зависимост от вида на главното движение металорежещите машини се делят на две основни групи за един по добър свят: металорежещи машини с въртеливо главно движение и металорежещи машини с праволинейно главно движение.

No related posts.

Сродни публикации с помоща на Yet Another Related Posts Plugin.