Топлоизолация » Технологии

Процесът – Топлопроводност

Кърти — Tue, 03 Aug 2010 11:36:28 +0000

Топлопроводност се нарича процесът на предаване на топлинна енергия при непосредствен допир на елементарните частици на едно или няколко тела, имащи различни температури. Пренасянето на енергия чрез топлопроводност е разновидност на пренасянето на топлина изобщо. Топлината се пренася по три начина – чрез топлопроводност, конвекция и излъчване. При твърдите тела преобладава предаването на топлина чрез топлопроводност и е най-важната характеристика на топлоизолационните материали. Топлопроводността се характеризира с коефициент на пропорционалност, l т. нар. „коефициент на топлопроводност“, а размерността му в „SI“ е ват на метър келвин [W/(m.K)]. Определя-се по няколко начина – чрез инерционен топломер, по мeтода на топлия цилиндричен чадър, по метода на д-р Блок и др. За различните материали коефициентът на топлопроводност има различни стойности, а за един и същ материал зависи от много фактори – структура, обемна маса, плътност, порьозност, влажност и др. Влажността на материалите оказва голямо влияние особено върху материали с порьозна структура и отворени пори които могат лесно да се кърти чисти извозват поради слабост на материала. Това се дължи на факта, че водата има топлопроводност около 25 пъти по-голяма от тази на въздуха. С увеличаване на влажността расте и топлопроводността, което увеличение до определени граници е правопропорционално на обемната влажност.

Изчисляването може да се определи по формулата: lW = lK+WO.d където lW – топлопроводност на влажния материал; lK – топлопроводност на сухия материал; d – нарастване на топлопроводността за 1% обемна влажност, която за неорганичните материали при положителни температури е 0,002 W/(m.К), а при отрицателни температури – 0,004 W/(m.К). За неорганичните материали стойностите са съответно 0,003 и 0,004 W/(m.K)- обемна влажност, [%]. Повишаването на температурата също води до промени в коефициента на топлопроводност на материалите, като увеличението за различните материали е различно, а формулата за определяне има вида: lt=lo(1-b.t) където lt – коефициент на топлопроводност при температура t [oC] lo – коефициент на топлопроводност при 0[°С]; b – поправъчен коефициент, който за различните материали има различни стойности и се приемат таблично. Нарастването на темпратурата води до нарастване на топлопроводността на въздуха в порите на материалите, както и до увеличаване на кинетичната енергия на молекулите на материалите. При металите и някои други материали се наблюдава точно обратното – при повишаване на температурите топлопроводността намалява.Tоплоемкост-така се нарича свойството на материалите да поглъщат топлина при повишаване на темпратурата, т. е. да акумулират топлина при нагряване. Показател за топлоемкостта е специфичният топлинен капацитет „С“. Той изразява количеството топлина, необходимо за повишаване температурата на 1kg маса от дадено вещество с 1К и се определя по формулата C = Q/mDT където Q – количеството топлина, изразходвано за нагряването на материала [J]; m – маса на материала, [kg], DТ -температурна разлика на материала преди и след нагряването, [°С]. Размерността на „С“ е [J/(kg.К)]. За водата той е 4,2.103J/(kg.К)], а строителните материали в сухо състояние имат по-ниски значения, например изкуствените и естествените каменни материали – от 0.75. 103 до 0,94. 103; дървените строителни материали от 0,42. 103 до 2,75.103; стоманата 0,5.103 и др. Използването на материали с висока топлоемкост в строителството (подове, стени, прегради и др.) може да доведе до икономии на топлина и запазване за по-продължителен период на сравнително постоянна температура в помещенията. Температуропроводност-тази величина характеризира веществата по отношение на скоростта на изравняване на температурата при топлопроводност и се означава с „a“. Определя се по формулата: a = l/Ср,r където a – коефициент на темпратуропроводност, [m2/s];С – специфичен топлинен капацитет на материала при постоянно налягане, [J/(kg.К)]; r – плътност на материала, [kg/m3]. Физическият смисъл на температуропроводността е следният: тя характеризира скоростта на разпространяване (изравняване) на температурата в различни точки на средата (материала). Колкото по-големи стойности има „a“, толкова по-бързо всички части от материала ще достигнат еднаква температура при нагряване и охлаждане и няма да са изкъртими от студени температури. За различните материали „a“ има различни стойности и се изменя в широки граници. Горимост- Горимост се нарича свойството на веществата (материалите) да горят във въздушна среда с нормален атмосферен състав. От своя страна процесът на горене представлява химична реакция, съпровождана от отделянето на топлина, светлина и/или дим. Горимостта е класификационна характеристика на материалите, които се класифицират на: Горим материал – материал, който под въздействието на огън или висока температура във въздушна среда се запалва, гори или тлее, или се овъглява, като горенето, тлеенето или овъгляването Продължава и след отстраняване на източника на запалване.

Трудногорим материал – материал, който под въздействието на огън или висока температура във въздушна среда се запалва, гори или тлее или овъглява, докато се отстрани източникът на запалване. Такива са асфалтобетонът, фибролитът, хидрозолът, дървесината, защитена с антипирени и др. Негорим материал – материал, който под въздействието на огън или висока температура във въздушна среда не се запалва, не гори или тлее или овъглява. Към негоримите материали спадат стоманата, гранитът, базалтът, керамичните материали, стъклото и др. При това обаче някои от тях почти не се деформират освен ако не се приложи къртене (керамичните), други силно се деформират (стомана), а някои се разрушават (гранит, гипс, варовик, стъкло и др.) особено при едновременно или последващо охлаждане с вода, която се използва при пожарогасене. Огнеупорност-под това свойство се разбира способността на строителните материали, изделия и конструкции да запазват своите експлоатационни качества за нормирано продължително топлинно въздействие при температура над 158°С . Към огнеупорните материали се отнася шамот, динас, магнезиеви огнеупори и др., повечето от които се използват за вътрешна футеровка (облицовка) на пещи, комини и др. Топлинна деформация – нарича свойството на материалите да се деформират при промяна на температурата. Това свойство за различните материали има различни стойности. Различават се два вида материали в зависимост от деформацията: изотропни, които се деформират еднакво в трите посоки, и анизотропни които променят размерите си нееднакво в различни посоки.Освен това се различават обемна и линейна деформация. Коефициентът на линейна температурна деформация at е равен на нарастването или намаляването на единица дължина от материала при температурна промяна 1°С. Определя се по следната формула: at = Dl / l0Dt където at - коефициент на линейна температурна деформация,[oC], Dl - изменение на дължината на тялото, [m]; lo – първоначална дължина на тялото, [m]; Dt – температурна разлика, [°С] Коефициентът на обемна температурна деформация b е равен на нарастването или намаляването на единица обем от материала при промяна на температурата с 1°С и се определя по формулата:bt = DV / Vo.Dt , където b – коефициент на обемна температурна деформация,[°С]; DV – промяна на обема, [m3]; V – първоначален обем, [m3]; Dt – температурна разлика, [°С]. Деформациите могат да бъдат обратими, необратими и остатъчни. Това също трябва да се има предвид при проектирането на сгради, съоръжения и др., особено на тези техни елементи, които са подложени на температурни въздействия

No related posts.

Сродни публикации с помоща на Yet Another Related Posts Plugin.

Топлоизолации по алпинистки способ и от скеле цена: 29-49 лв/м2

Кърти — Thu, 22 Jul 2010 20:26:39 +0000

Ние сме ЕКИП от професионалисти в различни области!
За това и като ЕКИП можем да ви предложим комплексни решения и услуги!

Оглед и оферта – безплатни!

Ние се ангажираме с конкретни срокове и гаранция по договор, който сключваме с вас.

Услугите, които предлагаме, включват основно външни ремонти, особено строително-монтажните дейности на трудно достъпни места по алпийски способ къртене на фуги, демонтиране на мазилки.

От вътрешните строително-ремонтни дейности, можете да разчитате на нас за всичко свързано със стените, таваните, къртене, ВиК и електрически инсталации и цялостни пакети кърти чисти извозва. Споделете с нас своя проблем и ще получите оферта с конкретна отстъпка в зависимост по време на огледа и запознаването в детайли с обекта, изискванията, сроковете и използваните материали.

За комплексни поръчки, отстъпките могат да стигнат до 25%!

Алпина Стандарт, също така, разгръща своята дейност в областта на имотните и фирмени услуги.

Алпина стандарт

Контакти:

Живко Тотков

0889 48 73 73
0878 48 73 74

No related posts.

Сродни публикации с помоща на Yet Another Related Posts Plugin.

Подготовка за полагане на мазилка

Кърти — Fri, 12 Mar 2010 22:40:22 +0000

Основата за мазилка най-често е директно бетонния или тухлен зид /изключение: окачени фасади или топлоизолации/. От състоянието на зида зависи решението за вида на мазилката и нейната обработка. Така че преди да започнете с измазването, основата трябва прецизно да се провери за нейното състояние. Трябва да бъде чиста, обезпрашена и равномерно попиваща.
Според основата трябва да се извърши подготовка, за да се създадат най- добрите условия за дълготрайна мазилка. При малко попиваща основа /тухлен зид, груб бетон/ с изолационен предварителен шприц или шприцов разтвор, чрез чиято грапава повърхност се увеличава свързващата площ към вътрешния пласт.

При силно попиващ зид трябва предварително да навлажните с вода или да нанесете грунд. Върху стоманени или дървени елементи, по които не се задържа дори предварителния шприц, както и пролуки в стени, трябва да се постави допълнителна основа. Често се използват рабецови мрежи, които се закрепват с пирони към стената. Допълнителната основа трябва предварително да се замаже. Нанася се мазилката, притиска се през мрежата и след това веднага се извлачва. През нощта се оставя да изсъхне, преди да се нанесе хастара.

No related posts.

Сродни публикации с помоща на Yet Another Related Posts Plugin.

Материали, топлоизолация, технология, саниране, топлоизолации

Кърти — Mon, 01 Mar 2010 20:42:16 +0000

Изолацията на сградната конструкция намалява загубата на топлина чрез топлопреминаване през отоплителния сезон. Чрез подобряване на изолацията и намаляване на топлинните загуби от вентилация през отоплителния сезон, както и чрез предотвратяване на нежеланите топлинни притоци при топло време може да се подобри комфорта в помещенията и да се намалипотреблението в сградата.Правилното проектиране и поставяне на изолацията е изключително важно. Тя трябва да бъде издръжлива, дълготрайна и с топлофизически свойства, които съответстват на конкретните условия.Полагането на вътрешна изолация е по-лесно и в повечето случаи по-евтино. То обаче има следните недостатъци: намаляват се размерите на помещенията, налага се подмяна на первазите, корнизите и на други закрепени на стената елементи и се възпрепятства акумулацията на топлина от конструкцията на сградата. За сметка на това, помещенията с положена вътрешна изолация се затоплят по-бързо, което може да бъде преимущество, ако те не се използват често. В този случай липсва обаче изолация на топлинните мостове, което може да доведе до нежелано увреждане на конструкцията и наличие на кондензация.Външната изолация, покрита с нова замазка създава плътна обвивка около сградата, като по този начин се предотвратява наличието на топлинни мостове и прави възможно използването на топлинната маса на сградата. Външният вид на сградата се подобрява, а конструкцията на сграда действа като акумулатор на топлина. Редуцира топлинните загуби с 40-60% и предпазва обитаемото пространство от изменението на температурата във външната среда като в крайна сметка това води до по-ниски разходи за поддържането, а като важно преимущество може да се подчертае, че този тип на полагане на изолацията е свързана с по-малко неудобства за обитателите по време на ремонтните работи.В зависимост от съставните вещества и технологията на производство, може да се дефинират пет групи топлоизолационни материали: Минерална вата (стъклена и каменна вата)Минералната вата съчетава в себе си няколко много важни свойства, които й дават голямо предимство при много от решенията за топлоизолация на дадени части от сградата.Като естествен скален материал ватата е екологично чиста и също така негорима, което позволява сравнително достъпна цена и ефективното й използване за огнезащита при най-високия клас на горимост А1 (по БДС-EN 13501-1). Правилното ориентиране на влакната осигурява и напълно ефективна звукоизолация, по-добра, отколкото при другите изброени топлоизолационни материали.Единственият недостатък на минералната вата е слабата й якост на натиск. Напоследък се предлагат и подходящи за подове и покриви свръхтвърди компресирани плочи от минерална вата с голяма плътност, но поради това с намален с около 10-15% топлоизолационен капацитет.Предлаганият на пазара асортимент включва различни размери твърди плочи, меки дюшеци, рула от мека вата, цилиндрични профили за тръби. В допълнение може да се срещне с кашировка от алуминиево фолио, стъклофибърна мрежа и други хидроизолационни, шумопоглъщащи или адхезивни покрития. Използват се основно за изолация на подове и обърнати
или зелени плоски покриви. Много разпространена е и употребата им за фасадна топлоизолация, като се има предвид, че материалът не старее, запазва механичните си размери и е паропропусклив. Дюшеците най-често се използват като самоносеща топлоизолация в междугредовите пространства на скатни покриви, като междинен топлоизолационен слой в двойни външни стени или при производството на фасадни панели. Рулата от минерална вата, разкроени върху дървена или метална решетка, са основен материал за изпълнение на вътрешна топлоизолация под поддържащо и оформящо покритие от фазер или гипсокартон. Експандиран пенополистирол (EPS) (стиропор) ЕPS е микропорест изкуствен органичен материал, над 95% от обема на който е въздух, затворен в сфери от решетката на полимера. Експандираният пенополистирол, с популярното название стиропор, предлага много добри топлоизолационни качества при добра здравина, минимална деформативност, ограничена паропропускливост, огнеустойчивост (клас В1).Недостатъците на EPS спрямо минералните вати са резултат от неговата
полимерна същност – макар че е самогасим, стиропорът все пак е запалим, неустойчив е на слънчева радиация, а освен това не предлага същите звукоизолационни качества.

Най-разпространената употреба на EPS е като лепена външна фасадна топлоизолация, но често се използва и при вентилируеми окачени фасади, като среден слой в двойни стени, за прави, обърнати и скатни покриви, под сутеренни плочи. Изпълнението на фасадна изолация става като платната от EPS се лепят върху стената, полага се стъклофибърна или друга мрежа, върху която се оформя мазилката.
Екструдиран пенополистирол (XPS) (фибран, стиродур, стирофлекс, монодур, глазформ и др.)
XPS се получава от пяна на същия полимер, но при различна технология на оформяне на микропорите, която ги прави по-малки и, най-важното, със затворена структура. Така се постига абсолютна водо- и паронепропускливост, както и по-висока якост при същата плътност. Заедно с повишената устойчивост на стареене, това са и предимствата на екструдирания пенополистирол пред експандирания, но при сравнително по-висока себестойност на материала. Макар и с много по-висока якост от минералната вата, XPS не предлага подобна сигурност срещу звуково и температурно натоварване. Материалът се квалифицира като В1 по клас на горимост и е самогасим.
Екструдираният пенополистирол има по-тясна и специализирана употреба поради по-достъпните алтернативи в общите случаи на изпълнение на топлоизолации. Високата му якост го прави най-подходящ за изолиране на фундаменти и фундаментни плочи, под тежконатоварени сутеренни плочи, за тежки или използваеми обърнати покриви, за покривни гредоскари на скатни покриви. Водонепропускливостта на XPS е основно предимство при изпълнение на топлоизолации под кота нула – на фундаменти и сутеренни стени, мокри помещения и индустриални подове.
Алтернативни материали
Множество фирми разработват нови технологии за подобряване на познатите или за производство на нови материали, за да могат да предоставят на клиентите си допълнителни възможности при изпълнение на топлоизолации.
Графитът е един от новите алтернативни материали. Графитните частици в структурата на материала играят важна роля в процеса на съприкосновение между него и топлинното лъчение. По-конкретно, възпрепятстват преминаването му като отразяват излъчването, намалявайки чувствително топлинното поглъщане на материала. Трябва да се отбележи и фактът, че графитът със своите свойства отразява и възпрепятства преминаването на инфрачервените и UV-лъчите, което го прави освен прекрасен изолатор и сигурен защитник от проникване на радиация в сградата.
На графитените плочи трудно се прилага услугата кърти чисти извозва, те се използват за топлоизолирането на фасади, подове, покриви, вътрешни и външни стени, сутеренни и подземни помещения и др.
Изолиране на покриви
Монтирането на покривна изолация е сравнително лесно. Периодите за откупуване на инвестициите са кратки, тъй като топлинните загуби през покрива могат да бъдат големи в резултат на нощно излъчване от сравнително голяма покривна площ. Необходимо е да се вземат мерки за предпазване на топлоизолацията от водни пари и кондензация чрез полагане на хидроизолационно покритие.

Технологията представлява многопластова система, съставена от специално произведени материали, всеки от които оптимално се свързва с останалите. Така подбраните материали образуват цялостна система и този подход единствено гарантира качеството, ефективността и дълготрайността на топлоизолацията. Условието е да се използват само материалите, предназначени за дадена система и да се спазват някои технолигични указания. В последствие изградената вече система позволява на фасадата да диша и я прави устойчива на атмосферните влияния и вредното действие на UV- лъчи.

No related posts.

Сродни публикации с помоща на Yet Another Related Posts Plugin.